Катерина Хапсали
Едно от дълбоките ми убеждения, независимо дали подхождам към литературата като читател или като писател, е, че книгите трябва да носят и нещо друго освен чисто естетическото удоволствие от сръчната подредба на думи и идеи. А какво е това „нещо друго“?
Мога да говоря безкрай по темата, но в най-синтезиран вид, това граничещо с алхимията „нещо“ представлява една почти вълшебна смес от утеха, надежда и вдъхновение… И всички книги, които я съдържат в думите или дори между редовете си, имат дълбок и общочовешки смисъл. Не са самоцелни упражнения по писане.
Честно казано, в съвременната българска литература твърде често много от новите творби, към които посягам първоначално винаги с охота и без предубеждение, или наблягат основно на стила и формата (и ясно личи как авторът просто се опиянява от собствения си език), или залитат в махленска задушевност, без особено отношение към литературните аспекти на творбата. Затова и толкова се радвам, когато попадна на роман, който хем е издържан в стилово и езиково отношение, хем носи на читателя това толкова ценно усещане за утеха, надежда и вдъхновение…
Смея съвсем отговорно да твърдя, че „Светец и цар“ на Владо Каперски е такъв роман.
Посегнах към него по няколко причини. Почти митичната среща между свети Иван Рилски и цар Петър (син на могъщия Симеон Велики) винаги е разпалвала въображението ми – така, както вълшебните приказки успяват да ни развълнуват на всяка възраст. (В романа ми „Гръцко кафе“ аз също правя препратка към тази митична среща на Царивръх.)
Обичам исторически романи, облечени в усещането за метафизична съдбовност, а легендарното общуване между светеца и дълбоко вярващия, миролюбив цар Петър, ни кара да се замислим за вечното „танго“ между духовния авторитет и светската власт, между земните притежания и чистите идеали, между желанието за утвърждаване и „меката сила“ на истински просветените…
Как точно цар Петър и свети Иван Рилски „разговарят“ от двете страни на границата, разделяща светската суета от отшелничеството? Истината е, че тези две исторически фигури всъщност имат много повече сходства, отколкото противоречия, но в това ще ви оставя да се убедите сами, прочитайки романа на Каперски.
Едно е сигурно: между „Светец и цар“ не съществува отявленият конфликт, присъщ традиционно на общуването между властта и носителите на духа и интелекта. Всички сме чели историята за Александър Македонски, който, заинтригуван от славата на философа Диоген, отишъл да се срещне с него – при мръсната бъчва, която мислителят бил превърнал в свой дом. „Какво мога да направя за теб?,“ попитал Александър Велики, заставайки пред отвора на бъчвата. „Махни се от светлината ми!,“ бил злъчният отговор на Диоген…
За цар Петър и свети Иван Рилски светлината обаче е една – и тя струи от упованието в Бог!
Сред причините да харесам „Светец и цар“ е и динамиката в повествованието: в романа ще откриете паралелни истории, пресичащи времето и пространството, и ще можете да се насладите едновременно и на съвременната перспектива, и на историческата „приказка“. Елементите на автофикция, които ясно се усещат в книгата, също допринасят за нейния топъл, човешки тон – нещо, от което всяка творба печели.
И не на последно място: „Светец и цар“ е първата книга на новото издателство „ЕМЕ“, а в тези несигурни времена всяка такава смела инициатива заслужава искрените ни аплодисменти.
Ето какво каза и идеологът на „ЕМЕ“, благоевградската галеристка Емилия Канайкова:
„Моето обкръжение е от художници и пишещи творци – поети, писатели, журналисти… Много често те идват при мен в галерията и споделят за техните проекти. Неведнъж сме спонсорирали приятели и така по естествен начин реших да регистрирам издателство, стартирайки с историческия роман „Светец и цар“ на Владо Каперски.
Принципно темата за Св. Иван Рилски ме вълнува много, покойният ми съпруг Борислав Канайков построи черква над село Скрино, родното място на светеца, и историята ме докосна. Много бих искала книгата да стигне до повече хора!
Издателството ни ще бъде лимитирано, внимателно ще подбира предложените проекти, доверявайки се на прецизно избран екип.
Знам, че ще срещам трудности в това ново поприще, но пък вътрешното удовлетворение за мен е голямо – ще правя нещо смислено и полезно.
В момента обмисляме проект за стихосбирката на талантлива благоевградчанка, която живее в чужбина… но нека бъде изненада!“
Пожелаваме на новото издателство от сърце късмет.
