Нина Александрова
И заглавията, и стилът в книгите на Маргарет Мацантини, са толкова различни, преливащи от енергия и с усещане за нещо, което продължава, че не е странно как немалка част от тях са филмирани. Започнеш ли да я четеш, не можеш да спреш. Искаш и още книги, и филми, и театрални постановки!
Мацантини е родена в Дъблин през 1961 г. от баща италианец и майка ирландка. Има диплома от Националната академия за сценични изкуства в Рим. Творбите й са носители на много престижни награди. Маргарет има много лица – актриса, писател, сценарист, майка на четири деца и съпруга на режисьора Серджо Кастелито (две от книгите й са негови филми, с участието на Пенелопе Крус).
Спокойно може да се кажа, че „Да дойдеш на света“ е роман за граничните състояния на личността. Защото именно пред това ни изправя и любовта, и войната – на ръба на възможностите ни. Книгата разказва за съвременна италианска жена, която пътува из Сараево с порасналия си син.
Мацантини обаче се връща във времето, което е специфично и за другите й романи, за да разкаже една любов от 90-те години на миналия век. Нито войната, нито детето, родено тогава, са нейни. Каква е истината, как се стига до нея? Сюжетът се гради върху плътни образи, изпипани диалози и носталгична мъдрост, характерна за всеки, който спомняйки живота си, пътува през времето.
Нито един герой на Мацантини не успява да овладее емоциите си – авторката ги разгръща докрай, проследява последиците от тях. От книгата разбираме и за живота в секслагерите в Босна по време на войната и как човек преодолява страданието в последвалите мирни години, как се приучава да живее с него.
Именно там се ражда и едно дете – идва на света, вследствие на изнасилване, но отгледано с любов от Джема в Рим, спасено от нея. Това е детото, за което тя копнее и не може да има с голямата си любов Диего. Това е детото, което спасява на свой ред Джема по хиляди начини. За съжаление, Диего не успява да преодолее войната, последиците върху него са фатални.
„Няма лек за онова, което ни липсва“, четем из страниците. Наистина ли е така? А след това отговорът ни намира – „Не е вярно, че осиновяваш някого. Ти осиновяваш цялата болка на света“. А не идваме ли заради това на този свят?
