in

ЛюбовЛюбов СладкоСладко

„Сватби в къщата“ – поезия на бруталното всекидневие

Има градове, които сякаш подканват императивно към писане. Не просто с колоритната си фасада, а с пластовете история, които съдържат в дишащата си плът. С противоречията, с хрониките на възходите и паденията, и с безбройните човешки съдби, вече събрани в литературни шедьоври.

Прага е такъв град. И разбираш, че си го опознал истински, когато успееш да надникнеш зад „пощенската картичка“, която представлява сега, отвъд туристическата атракция, която на моменти превръща някои кътчета в умален Дисниленд.

Прага – онзи град, вдъхновил толкова златни пера, може да бъде разгадан истински само през неговата история и през книгите, уловили многоликото му, живо лице. Именно по този начин, с всички свои ракурси, кривини, с очарованието и грозотата си, той присъства в романа „Сватби в къщата“ (ИК „Колибри“) на изключителния Бохумил Храбал.

Като казвам „изключителен“ имам предвид точно това негово писателско качество, превърнато едва ли не в запазена марка – умението му да опоетизира живота във всичките му дори ужасни всекидневни детайли, да открива смисъл и повод за чудо в уж незначителни парченца от битието. Делничното става някак магично, а посредством конкретни човешки истории – на хора без никаква претенция за герои – успяваме да „прочетем“ и цялата комплексна, дори жестока епоха, да я усетим някак интимно през малките наративи в романа.

Да кажа, че просто харесвам писането на Храбал, би било крайно недостатъчно и неслучайно пиша това книжно ревю – по принцип се спирам на една от 3-4 прочетени книги. Вярвам, че човек трябва да отразява конкретни произведения само в случаите, в които наистина има нещо важно за казване – иначе този тип рецензии се превръщат в нещо като литературен дневник на всичко прочетено. Но Бохумил Храбал (1914-1997) не просто изпъква сред множеството представители на централноевропейската литература, той е признат за класик още приживе в родната Чехия. И въпреки всички дисидентски прояви и полемики около личността му, получава редица национални и международни награди.

Ако вече сте чели „Строго охранявани влакове“ (или поне сте гледали филма на Иржи Менцел) и ако сте въздишали с глас, прелиствайки „Прекалено шумна самота“, то със сигурност знаете каква магия на всекидневието и колко спотаена в езика нежност може да очаквате от „Сватби в къщата“. Едно от мощните оръжия на Храбал е именно способността му да пресъздава драматични събития без.. драма! В случая обаче имаме и литературно-биографичен бонус: всъщност авторът разказва историята на запознанството си със своята бъдеща съпруга Пипси през 50-те години, но от нейната, женска гледна точка. Мъжкият „глас“ обаче не се губи, в това ви уверявам напълно, а контекстът, в който се развива тази толкова човешка история, е на моменти чудовищен, но винаги причудливо красив.

Ако пък за пръв път посягате към Бохумил Храбал, то „Сватби в къщата“ ще бъде едно стремително въведение в неговия литературен и житейски свят. В случая елементите на автофикция са очарователни, а дори големият Фелини е направил следното признание: „Изкуството е винаги автобиографично. Дори да направя филм за филе от морски език, той пак би бил за мен.“

И защото винаги си тръгвам от хубавите, „вкусни“ книги, с някой любим цитат, в случая ви споделям следните редове:

„Щом се показваш пред хората като наръфана кифла, те ще се държат с теб като с наръфана кифла… Постарай се заради самата себе си да се показваш пред хората като парижка торта с бита сметана.“

Звучи жизнеутвърждаващо и адски актуално, нали?

КАКВО МИСЛИШ?

2 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Чеснова супа

7 правила за щастливи деца