„Шъги Бейн“ – сафари в бедността

Глазгоу от началото на 80-те, в разгара на тачъризма, когато хиляди хора остават без поминък и са обречени на бедност. Агнес Бейн винаги е очаквала повече от живота, но така и не става любима жена и живее красиво само във въображението си. Това е основата на дебютния роман на Дъглас Стюарт, който е истински шедьовър. Мъжът й я изоставя и не след дълго тя се озовава с трите си деца в бедняшко миньорско селище, където постепенно се пропива. Децата правят всичко възможно да й помогнат, но после едно по едно я напускат, за да се спасят. Не я предава само малкият впечатлителен Шъги, който до последно се надява да се измъкнат от недоимъка и ужаса на алкохолизма.

Книгата е носител на наградата „Букър“ за 2020 година, финалист за „Националната литературна награда“ на САЩ, най-добра книга за 2020 г. според „Тайм“, „Икономист“, „Таймс“, „Индипендънт“, „Къркъс Ревю“, „Бъз Фийд“.

И Шъги, и майка му Агнес са аутсайдери. Агнес, защото на жените не им е позволено да бъдат нещо различно от това, което обществото им отрежда да бъдат. А Шъги, защото е малко момче, което не е хетеросексуално, женствено е и мъжете не знаят какво да правят с него. Двамата са сякаш съзнателно отритнати и се вкопчват един в друг, изправени срещу един град, който минава през много тежки времена. Бедността, женомразството, хомофобията, зависимостите и сектантството са теми, които са засегнати, но романът представлява преди всичко история за любовта между майка и син, както и за отражението на бедността върху тях.

Дъглас Стюарт пише романа за 10 години, 32 издателства отказват да го издадат

Написването на романа му отнема десет години. Трийсет и две издателства отказват да го публикуват. Американският издател, на когото първоначално изпраща ръкописа, се притеснява, че няма да намери читателска публика на книга за Шотландия през осемдесетте. Единственият му читател в началото е съпругът му Майкъл Кери, специалист по Пикасо и куратор в галерия. Дъглас се омъжва за него след връзка, траеща повече от две десетилетия.

Стюарт определя писането си като „сафари в бедността“: „На хората им харесва да направят по някоя и друга обиколка, a след това се връщат към притесненията си за овесеното мляко. Помислих си, че щом ще правим това, ще го правим както трябва. Ще видим жена, която пие. Хората ще бъдат в стаята с тези хора толкова дълго, че ще напуснете книгата с поне малко разбиране към тях“. Нарича книгата си и „роман за начините, по които жените биват използвани от обществото. Защото когато те правят грешки, а разбира се майките са способни на такива, обществото се отнася много лошо с тях“.

Може да се каже, че творбата е биографична. Страхът и решителността на Дъглас му помагат да завърши гимназия, докато живее сам в хостел след смъртта на майка си. Благодарение на тях успява да завърши текстилен дизайн в университет, след това да стане дизайнер на плетива и впоследствие вицепрезидент на американската марка за облекло „Банана Репъблик“. „Нямах задна предавка. Нямах къде да се върна“, не крие писателят. И продължава: „Момчето, което бях, докато растях, и мъжът, който съм в Ню Йорк, са много различни хора. И така, въпреки че тази психология е като извадка от гърба на кутия за корнфлейкс, това е начин за мен да осмисля себе си в цялост и да се позакърпя“.