Нина Александрова
Наричат го един от най-влиятелните автори на XX век. Но какво се крие зад толкова талантливото перо – несъмнено и нещо друго, нещо, което е пресъздадено брилянтно в книгата “Хемингуей: Биография” на Джефри Майерс. От нея разбираме как е израснал творецът, какви са били отношенията със семейството му – родители, съпруги и деца, братя и сестри, за силното му его и безбройните му хобита, за лошия край на живота му – той се самоубива на 2 юли 1961 г.
Ърнест е второто дете на Ед и Грейс Хемингуей. Бащата е успешен лекар, изобретил форцепса, бивш певец и музикален учител. Хемингуей обаче не се разбира с майка си до края. До късна детска възраст тя го облича в женски дрехи. Винаги се държи властно с него и се опитва да диктува живота му. Макар и да я издържа финансово, в последните години от живота й, писателят не отива на погребението й.
Ърнест Хемингуей е един от първите хора, които карат линейка по време на Първата Световна война. Ранен е тежко в Италия, където се влюбва в медицинска сестра, която обаче му отказва връзка и активира началото на една дълга и тежка депресия. Докато е в Америка и работи като журналист, среща и своята първа съпруга – Хадли Ричърдсън, като с нея заминават в Париж. Двамата имат един син. Но тя не е първата, а една от многото. С втората си жена Полин Пфайфър, която е доста богата и от чието семейство той получава доста скъпи подаръци и пари, има двама сина. Характерно за Хемингуей е, че преди да напусне която и да е от своите любови, той вече е намерил следващата – страхът му от изоставяне е огромен.
В края на 1928 г. вече има издаден първи роман, успехът върви след него, но и трагедиите не изостават. Баща му се самоубива, застрелвайки се със семейния револвер заради дълъг период на финансови проблеми, болки и стъпки назад. Хемингуей не спира да обвинява майка си за тази загуба. След това гневът му се насочва към покойния му баща и започват да валят обвиненията за слабост. След време пише на майка си, че най-вероятно това ще бъде и неговият път към смъртта един ден, като дори очаква да повтори пътя на своя баща.
Хемингуей обожава лова, шумните компании, наслаждава се на бикоборците и винаги е на мястото, където има по-сериозна и свирепа битка. Обича и войните и често споделя, че не знае как да живее в мирно време. Ърнест е един от главните журналисти по време на Испанската гражданска война, както и по време на Втората Световна война.
Последните години на Хемингуей са много тежки. Той купува дом в Куба и въпреки, че пътува постоянно по света, неговата основна резиденция е именно островната държава. Там се ражда „Старецът и морето“ и там идва наградата Пулицър през 1953 г., последвана от Нобеловата награда по литература през 1954 г., носейки му ново признание и титла. Същата година се разминава със смъртта два пъти – при самолетни катастрофи, докато пътува към Африка. Пука черепа си, перфорира черния си дроб, има и други щети по тялото, но оживява. Травмите се отразяват на цялостното му състояние. Вече не е великият мачо със заплашителните размери, а само бегла и изгубена представа. Лекарите са категорични, че алкохолът трябва да си отиде, но това не е навик, с който човек се разделя толкова лесно.
Хемингуей се прибира в САЩ през 1960 г. и вече се притеснява от повишения интерес на ФБР, отказва да се среща с хора, става параноичен, агресивен и вярва, че е постоянно следен. Опитва се да намери помощ и дори се нанася в малка къща в Айдахо. Това не помага. Въпреки неговият световен успех, издадените книги, интересът на журналистите, все по-често финансовото изражение показва една не толкова светла реалност – геният се движи по ръба на банкрута. Не се разбира с никой от семейството си. Лекарите го карат да замине в Минесота и да посети клиниката Майо, където се предписват нови лекарства и с тяхна помощ се подобрява паметта, облекчава се напрежението в болния. Там му прилагат електрошок, което обаче се оказва неефикасно и Хемингуей се самоубива на 2 юли 1961 г.
Братът на Хемингуей също се самоубива, след като дълго време се бори с диабет. Най-малкото дете на Хемингуей – Грегъри страда от алкохолизъм и в последствие развива маниакална депресия, която в последствие води до раздвоение на личността. Впрочем списъкът с пострадали от депресията наистина не е малък и наистина може да се проследи в цялата фамилия. Може би и на това умение – да изживяваш всичко до крайност, се дължи талантът на Хемингуей.
