Нина Александрова
За нея е писано много. Десетилетия след смъртта си, тя буди любопитство, страст, подтиква към изкуство, вдъхновява съзидание. Фрида Кало има, меко казано, интересна съдба, затова става причина за много книги и филми. Дори гардеробът и интериорът на дома й са документирани в детайли.
Тя живее в синя къща, където се ражда и по-късно умира. В стаите и до днес са запазени всичките й вещи, а тя като че ли още витае из тях и твори ли, твори… Надбягвайки се с времето, заключен от физическата болка, духът й витае във всяка нейна картина. Една от последните книги е романизираната биография – „Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало“ на нейния сънародник Франциско Г. Хегенбек. Това е роман, който проследява живота на Кало, започвайки от смъртта и връща ни към детските години, болестта, катастрофата, от която никога не може да се възстанови напълно, бурната любовна история с жените любовници на Кало, Диего Ривера, Лев Троцки, опитите й да има деца, трите й помятания, развитието й като художничка и ранната смърт, когато е едва на 47 години.
Именно от книгата разбираме, че сред личните вещи на Фрида Кало имало малък черен бележник, който тя наричала „Книгата на свещената билка“. Той представлявал сборник с готварски рецепти за приготвяне на хранителни дарове за Деня на мъртвите. Според традицията, на 2 ноември покойниците получават Божието позволение дa посетят Земята, затова трябва да бъдат посрещнати с възпоменателни олтари, покрити с жълта ружа, захаросани хлябове, будещи носталгични спомени фотографии, картички с ликове на светци, мистично ухаещ тамян, закачливи захарни черепи, свещи – за да осветяват пътя от отвъдното– и любимите гозби на умрелите.
Когато бил открит сред предметите в музея на улица „Лондрес“ в красивия квартал „Койоакан“, бележникът се превърнал в безценна находка и щял да бъде показан за първи път в Двореца на изящните изкуства на голяма изложба по повод годишнина от рождението на Фрида. Неговото съществуване било потвърждение за страстта и времето, които влагала в изграждането на прочутите си олтари, посветени на мъртвите. В деня на откриването на изложбата бележникът обаче изчезнал…
Фрида Кало е една от най-талантливите художнички на Мексико, чийто живот протича по изключително интересен и драматичен начин. Представителка на така нареченото „наивно изкуство“, известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил както в изкуството, така и в личния си живот.
Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон е родена на 6 юли 1907 г. в дома на родителите си в „Койокан“, Мексико. Баща й Вилхелм е немски фотограф, който мигрира в Мексико, където среща и се жени за майката на Фрида – Матилда. Фрида има две по-големи сестри – Матилда и Адриана и една по-малка – Кристина.
На 6 годинки малката Фрида се разболява от полиомиелит, което я приковава на легло за 9 месеца и води до деформация на десния й крак. По това време баща й я насърчава да играе футбол, да плува и дори да тренира борба, за да се възстанови по-бързо. Доста необичайни активности за момиче през тези години.
През 1922 г. Кало постъпва в Националното подготвително училище. Там тя е едно от малкото момичета. Става известна със своя весел дух и любов към традиционните разноцветни дрехи и бижута. Същата година известният мексикански стенописец Диего Ривера отива в училището, за да работи по проект. Фрида често наблюдавала работата му и самия него.
По време на ученическите си години, Фрида се заобикаля от политически активни и интелектуално настроени студенти. Има и връзка с един от тях – Алехандро Гомез Ариас. На 17 септември 1925 г. двамата попадат в трамвайна катастрофа, което оставя Фрида в много тежко състояние. Тя е пронизана в бедрото от стоманен парапет, поврежда гръбнака си и счупва десния си крак на 11 места. Катастрофата е повратна точка в живота й. Заради нея остава без деца, които иска толкова много. Три пъти забременява, но помята. Докато се възстановява от всички травми, започва да рисува, като завършва първия си автопортрет през 1926 г., който подарява на Алехандро. През този период Кало става и политически активна и се присъединява към Мексиканската комунистическа партия.
Диего Ривера – любовта на живота й
През 1928 г. отново се среща с Диего Ривера, който насърчава творчеството й и двамата стават любовници. Женят се на следващата година.Той е на 43, а тя – на 22 години. Сближава ги не само изкуството, но и общите политически убеждения. Бурният им семеен живот е легендарен. По време на брака, Диего има много извънбрачни връзки, включително с по-малката сестра на Фрида, от което младата художничка страда много. Това е и причината за раздялата им първия път. Двамата се развеждат през 1939 г. Женят се обаче отново следващата година, като впоследствие и двамата имат най-различни връзки с други хора. Малко по-рано в картините на художничката започват да се появяват повече сюреалистични елементи.
Фрида има изложби в Ню Йорк, живее в Париж за известно време, където се запознава с много художници, сред които и Пабло Пикасо. По това време рисува и една от най-известните си творби „Двете Фриди“, която е считана, че олицетворява „необичаната“ и „обичаната“ Фрида.
През 1944 г. Кало рисува „Разбитата колона“, отново автопортрет показващ физическите и емоционалните й терзания. По това време тя претърпява няколко операции и носи специални корсети, които да изправят гърба й.
През 1950 г. обаче здравословното състояние на Фрида се влошава. Получава гангрена на десния крак. Въпреки това продължава да рисува и да подкрепя политически каузи. През 1953 г. е първата й самостоятелна изложба в Мексико. Прикована на легло по това време, тя не пропуска откриването – пристига в галерията с линейка. Няколко месеца след това десният й крак е ампутиран до коляното. Постоянните здравословни проблеми и огромната физическа болка водят Фрида до дълбока депресия и за пореден път тя е приета в болница, като този път слуховете са за опит за самоубийство.
На 13 юли 1954 г., едва на 47 години, Фрида Кало умира в любимата си „Синя къща“, родният й дом, вследствие на пневмония. Диего Ривера описва деня на нейната смърт като най-трагичния в своя живот. По-късно „Синята къща“ е превърната в музей. След смъртта на Кало нейната популярност продължава да расте. Феминистки движения от 70-те години водят до преоткриването на личната история и творбите й. Кало става символ на женската креативност, сила и свобода.
Коя е най-голямата катастрофа в живота й?
„В моя живот имаше две големи катастрофи. Едната беше трамваят, а другата Диего. Диего е по-лошата“, споделя Фрида.
И пита, дори и в моментите на най-силни болки: „За какво са ми крака, като имам криле, за да летя“. Вероятно именно болката я кара да достигне до легендарното: „Няма нищо абсолютно. Всичко се променя, обръща се, всичко лети и изчезва“, защото „трагедията е най-смехотворното нещо на света“.
Със сигурност Фрида е неподражаема, със сигурност е икона и вселена. А моят най-любим неин цитат е: „Пих, за да удавя мъката си, но най-ужасните неща се научиха да плуват“. И съм убедена, че тя няма да спре да бъде вдъхновение!
Ето и една от нейните рецепти, публикувани в книгата:
Портокалови масленки
50 грама брашно, 125 грама растително масло,
100 грама захар, 1 портокал (сокът и настърганата кора),
1 белтък от яйце и чаена лъжичка сода бикарбонат.
Маслото и захарта се бият до получаване на пухкава смес и веднага се добавят яйченият белтък, сокът и портокаловите стърготини; към сместа малко по малко се сипва пресятото брашно и содата бикарбонат. Всичко се омесва хубаво и тестото се разстила с точилка, докато стане половин сантиметър дебело. Изрязват се колелца с диаметър 5 сантиметра и се нареждат в намазнена тава. Пекат се на 200 градуса, докато добият златист цвят. Оставят се да изстинат и се поръсват със захар.
