Трите първи: женската литература в Южна Корея

Днес Южна Корея е символ на модерността и иновативността, особено в контекста на развитието на Северна Корея. Но само допреди няколко десетилетия строгите норми на традиционното общество са стискали в здравите си рамки образованието, културата и всички сфери на междучовешките отношения. Жената трудно е можела да излезе извън пределите на дома и да потърси реализация на мечтите си или пък израз на талантите си. Литературата е била писана основно от мъже, а темите на произведенията са повтаряли минали мотиви, наложени във времето като класически.

„Трите първи – Ким Мьонсун, На Хесок и Ким Уонджу“ представя трите авторки, поставили основата на съвременната женска литература на Корейския полуостров. Те тръгват смело срещу стигмата – отхвърляни от близките си, потискани от околните, неразбирани в творческите кръгове. Борбата им за свобода на перото е бунт срещу всичко и всички, съпротива срещу установения през вековете строй, плуване срещу мощното течение на социалния ред. Плащайки кървава цена за каузата си, първите три оставят своята трайна следа в общество, в което и до днес е трудно да си различен.

Корейският полуостров днес е познат с двете си лица – Република Корея на юг и Корейската народнодемократична република на север. До разделянето на страната на две след Втората световна война обаче Корея е една държава. Стратегическото й място на кръстопът между континентален Китай и островна Япония през вековете оформя уникалната й култура – смесица от самобитни вярвания и традиции, примесени с будизъм и даоизъм, и конфуциански модел, характерен за корейската държава, общество и семейство и до днес.

И трите авторки от книгата са първи – Ким Мьонсун написва първия съвременен разказ. Тя е актриса и преводачка – най-изявената за тези години. На Хесок е първата художника, която рисува с маслени бои и първата корейка, която прави околосветско пътешествие и пише пътеписи за пътуванията си. Ким Уонджу е първата жена редактор на първото женско списание, но след това се оттегля от светския живот и става монахиня. И трите са повлияни от модерните западни идеи, с които се запознават докато учат в Япония. Интересното е, че и трите са родени в една и съща година.

За автора

Цветелина Андреева защитава докторска степен в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 2019 г., а от 2016 г. е хоноруван преподавател в катедра „Кореистика“. Назначена е за Изследовател в същия университет. Образованието й включва специализация в Корея и участие в две международни обучения. Участва в университетски, национални и международни конференции. Научните й интереси са в областта на съвременното корейско общество и социокултурната роля на жените в Корея.

В сборника й се обръща голямо значение и на конфуцианството, което играе основна роля в корейската литература. Конфуцианството е учението на Кундзъ, придобил известност в западния свят с латинизираното си име Конфуций. Великият мъдрец живее от 551 до 479 г. пр.н.е. в древното китайско кралство Лу. Образът му е обвит в легенди и е трудно да бъде разграничена истината от мита, но се смята, че той е признат за мъдрец още приживе. Роден е в семейство от вис­шата класа, но по време на раждането му поради междуособиците в държавните дела семейството му губи знатното си положение и потъва в бедност. Учението му повлиява не само китайската култура, но и съседните източноазиатски държави.

Най-общо казано, конфуцианството регулира отношенията между хората. То е насочено както към поведението на човека в обществото, така и към принципите на държавното управление и представлява висша форма на морал. Петте взаимоотношения са основен постулат в него, който установява правилните отношения между управник и поданик; между баща и син; между съпруг и съпруга; между възрастен и дете; между приятели. Конфуций поставя като условие за хармонията във Вселената и в света на хората строгата йерархия, в която всеки спазва своето място, изпълнява задълженията си и дава личен пример на тези под него.