Нина Александрова
След „Живот в скалите“ излезе и вторият роман на Мария Лалева – „Пасиансът на архангелите“. Той е вдъхновен от истинската история на жена, която гледа на карти и има своя собствена „архангелска религия“ за света, човека и Вселената. Разгърнат е човекът – с всичките му въпроси, противоречия, болки, страдания, колебания. Почти всички герои в книгата имат реални прототипи, а сюжетът е изграден върху истински истории и реални факти и събития. Любовта, прошката, спасението, израстването, промяната, истината за човека и вселенските енергии са основните въпроси, поставени пред героите.
„Цялата фабула започва в един женски метох, където се появява една жена с едно куче, за да започне да се заплита цялата тази история и да разберем, че тя всъщност е осиновила две момичета, а истинската им майка, която ги е оставила преди време за осиновяване, е игуменката на този манастир. Оттук вече започва една дълга изповед, едно разсъждение за тайните и лъжите, с които живеем“, разказва за книгата си Мария Лалева. И не спира: „При мен не може да няма мистика. Тя реди едно старинно тесте карти, което всъщност показва на човека, който е седнал срещу нея, как се е отклонил от съдбата си и в каква бездна всъщност е пуснал котва“.
Мария е убедена, че цялата идея е, че и адът и раят, грехът и опрощението, гневът и смирението, и любовта и всичко това, което мислим, че идва отвън към нас, всъщност идва от нас самите. За мен книгата е история на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. История стара, колкото света.
Цитати от книгата:
„Навярно играта на черно и светло, на демони и ангели, на ад и рай е любимата игра на Твореца. И човеците я играят всеки път, във всеки свой живот като за последно. Но съм убеден в едно – ще искат да я играят вечно“.
„Странно е… Малкият човек искрено вярва, че е по-голям от истината. Не мисля, че Бог ни е направил толкова глупаво самонадеяни“.
„А всяка разплата минава през истината. Отложените истини винаги се изплащат с най-тежките лихви. Добре е да помниш, че съдбата няма длъжници“.
„Последната котва е най-тежка, Екатерина. И ако прекалено много те бави или изцежда, режи я, но отплувай! Довери се на морето, не на кораба“.
„Когато счупиш някого, започни да събираш себе си“.
„Ти не разбираш! Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания“.
„Демонът обича себе си чрез теб. Доколкото извратено може да обича злото… Преяло с болката на душата ти, то се оглежда в собствените ти очи – уж твои, и се усмихва… На себе си“.
Името на Мария Лалева е известно в съвременната българска литература още с излизането на стихосбирките „Личен архив“ (2013) и „Не съм ви ближна“ (2016), които претърпяват няколко преиздания през годините. Но истинска популярност и любов от страна на многобройните почитатели й донася романът „Живот в скалите“. Макар да излиза през октомври 2018 г., само за три месеца се превръща в бестселър на годината.
