Нина Александрова
Надя Мурад е родена и израснала в Северен Ирак, в малкото язидско селце – Кочо. Като малка мечтае да стане учителка по история или да има собствен салон за красота. Мечтите ѝ обаче изчезват, а животът ѝ се преобръща на 15 август 2014 г., когато бойци от „Ислямска държава“ избиват мъжете в Кочо, които отказват да приемат исляма и жените, които са твърде стари.
Когато майката на Надя и шестимата ѝ братя са убити, тя е едва на 21 години – отвлечена и отведена в Мосул, както хиляди други млади язидки, тя е принудена да приеме исляма и да стане секс робиня. Жестокостта и изнасилванията не успяват да я сломят и тя успява да избяга и да разкаже пред света за геноцида на „Ислямска държава“ срещу язидите.
През 2018 г. печели Нобелова награда за мир. Получава награда за човешки права „Вацлав Хавел“ и награда за свобода на мисълта „Сахаров“. С книгата си „Последното момиче“, тя описва ужаса, болката и неизлечимите белези на войната и силата да ги надмогне, за да разкаже на света за тях. Целта ѝ днес е да бъде последното момиче на света с подобна съдба.
Първият ѝ опит за бягство води до групово изнасилване като наказание и тогава тя решава, че няма смисъл да се опитва отново. Докато не открива отключена врата и не излиза… Намира защита в мюсюлманско семейство, което не е свързано с ИДИЛ. А синът на въпросните миряни рискува живота си, за да ѝ помогне да избяга на територия, контролирана от кюрдите.
През 2015 година Мурад заминава за Германия като част от програма за бежанци, оцелели от ИДИЛ. През декември същата година тя е помолена да говори пред Съвета за сигурност на ООН относно трафика на хора – изява, която я вкарва под светлините на прожекторите и предизвика редица покани за интервюта. Нейните думи не само насочват вниманието към продължаващите страдания на общността на язидите и към ужасите на ИДИЛ, но и към факта, че сексуалното насилие като оръжие за война далеч не е уникално и рядко срещано.
През 2016 ООН назначава Надя като посланик на добра воля. Тя пише мемоари – „Последното момиче: Моята история на плен и моята борба срещу „Ислямска държава“ и основава „Инициативата на Надя“ – организация, която се застъпва за правата на жените и помага за възстановяването на малцинствените общности, изправени пред криза. Надя Мурад е правозащитник. Заедно с Yazda, организация за правата на язидите, работи за изправянето на „Ислямска държава“ пред Международния наказателен съд по обвинения в геноцид и престъпления срещу човечеството. Неин адвокат е Амал Клуни, която не взима пари за работата си.
„Бях сексуална робиня. И ще разказвам своята история, защото това е оръжието, което имам“, пише Надя в книгата. „В момент, когато гласовете на жените язиди са заглушени, Надя е чувана по света. Тази Нобелова награда изпраща послание, че оцелелите след сексуално насилие не са игнорирани и че техните мъчители ще бъдат подведени под отговорност“, убедена е Амал Клуни.
През 2017 г. Надя Мурад, заедно с телевизионен екип, се връща в Ирак и целият свят разбира за това, което се случва там. До нея е 30-годишната ѝ сестра, която е била пленница пет месеца, преди да избяга. „Аз съм от семейство фермери. Водехме много семпъл живот. Бяхме много бедни, но и много щастливи, преди ИДИЛ да дойдат. Пазарът на роби отваряше през нощта. Чувахме движение на долния етаж, където регистрираха и организираха, а после първият мъж влизаше в стаята и всички момичета започваха да крещят… Смята се, че в момента има около 4000 жени язиди робини на ИДИЛ“, разказва тогава Надя.
Благодарение на нея и на Амал Клуни през 2019 година Съветът за сигурност на ООН приема резолюция за борба срещу сексуалните посегателства, използвани като военна тактика по време на конфликти. Документът е приет след внесена в последния момент поправка. Преди гласуването на резолюцията Надя припомни, че досега нито един човек не е бил съден заради принуждаване към сексуално робство.
