Модиано до мозъка на костите си

Типичен Модиано. Това е първата ми, неподправена реакция, след последната страница на „Симпатично мастило“. Истината е, че понякога просто трябва да харесваш общия натюрел на даден автор, за да разбираш и обичаш книгите му. Иначе просто няма как да се получи.

Случаят с Патрик Модиано е такъв – толкова характерът му, съзерцателен и интровертен, и непроницаемата му, мистична харизма, пропиват всеки написан ред, че биографичните препратки и литературното творчество стават неразривно цяло. Или „купуваш“ целия пакет, или просто това не е твоят автор.

Е, аз харесвам Модиано. Погледът му, неизменно насочен към белите полета в нашето лично и споделено минало; опитите му да реконструира неясните епизоди в биографията на литературните герои; заиграването му с липсите в живота и недоизказаните истини; преплитането на документален поглед и художествена измислица, са все неща, които ме привличат. И които със сигурност ще откриете в „Симпатично мастило“.

Има нещо особено уютно в това да отвориш нова книга от харесван автор и тя да те посрещне като стар приятел, с който хем се познавате добре, хем има и какво ново да ти разкаже. В типичния стил на Модиано – сдържан, на моменти минималистичен, който обаче успява да те пренесе неусетно в Париж през 60-те, когато започва тази история…

Прохождащият писател Жан Ейбен, алтер его на автора, се оказва закратко служител в малка детективска агенция и тръгва по почти невидимите стъпки на млада, мистериозна жена – Ноел Льофевр. В това своеобразно пътуване, което продължава през годините, главният герой всъщност успява да научи много повече за себе си, отколкото за енигматичната дама, и да стигне до една важна истина: всички имаме в миналото си цели страници, изписани сякаш със симпатично мастило, но тези на пръв поглед бели полета съдържат жизненоважна мъдрост, която понякога отключваме с интуиция, а защо не и със съдбовна намеса…

Въпреки сдържания тон, „Симпатично мастило“ носи в себе си усещането за магия и е със сигурност поредното потвърждение на таланта на Модиано. Неслучайно този странящ от светския шум автор има в собственото си „досие“ наградата „Гонкур“, както и „Нобел“ за литература, а десетките му романи са преведени на 36 езика.

Ако все още не сте отваряли книга на Патрик Модиано, „Симпатично мастило“ е чудесен повод да го сторите.