Нина Александрова
Каква следа оставяме? На какво сме готови, за да постигнем целта си? Какво бихме пожертвали, за да сме в мир със себе си? Тези отговори поставя книгата на Невена Митрополитска „Дарът“. Творбата ни запознава с две двойки, чиито пътища не би трябвало да се пресекат заради различно социално положение, образование, среда. Общото помежду им е мечтата за дете, което ги поставя един срещу друг в най-важната битка. Една сериозна медицинска грешка по време на ин витро инсеминация изправя пред жизнен избор две напълно различни двойки. Питаме се всеки ли има право да бъде родител? Чие е едно дете и на кого принадлежи – на биологичните и генетичните си родители или на тези, които го отглеждат? И каква е съдбата ти – и когато имаш, и когато нямаш дете.
Книгата е психологически ангажирана и разгърната в много лични конфликти, борби, перипетии на четирима души. Филип е адвокат, който не може да овладее новата ситуация в живота си, точно обратното на това, което се очаква от професията му, а неговата съпруга Неда е балерина – фина и крехка душа, с непоклатимо чувство за морал, кариерата й е към края си. Лина е обсебена до фанатизъм от реда и чистотата, а съпругът й Христо е безволев и слабохарактерен, но слага ред в живота си като реди брилянтно плочките като зидаро-мазач. Тя е бавачка на децата на богатите, докато той ремонтира домовете им. На пръв поглед между двете двойки няма други допирни точки, освен общата цел и клиниката за ин витро. Всеки от четиримата е заседнал в собствената си драма. Невена Митрополитска ни показва различни начини, по които можем да се провалим като родители, дори още преди да сме станали такива – и в контекста на битовизма, и като лична драма и успех. Роман, който ни люшка из човешкото – между родните сарми и из вечните въпроси за смисъла на съществуването по български.
Книгата е многопластова, широкоспектърна. „Докато я създавах, имах по една тетрадка за всеки от четиримата, тъй като са твърде различни и всеки ден нямах търпение да свърши денят ми, за да мога вечерта да се потопя в техния свят. И знам, че всеки ще намери себе си в „Дарът“, споделя талантливата писателка. И бърза да добави: „Основното, което изследвам, е човешката психика – по какъв начин средата ни оформя и на какво сме способни, когато стигнем своя предел. Това е голямата тема в моите романи“.
Друга тема в книгата е изкуството. Поставят се въпроси като – как се съвместява отдадеността на изкуството с всекидневния живот и какви компромиси са допустими в негово име. Но не правим ли всички ние такива?
За автора
Невена Митрополитска си поделя времето между няколко поприща – майка, съпруга, дъщеря, авторка и библиотекарка в българската библиотека в Монреал. В миналото е събирала опит като журналистка, учителка, преводачка, социална изследователка, продавачка и гладачка и всяка една от тези професии й е позволявала да види света от уникален ъгъл. Любимите й градове са Пловдив, София и Монреал – обитава ги и трите. Когато не работи, обича да обикаля из старите централни улици и да наблюдава хора и сгради, да чете до среднощ с чаша чай с мляко, или да гледа и обсъжда филмчета с децата си. „Дарът“ е вторият й роман след дебютния „Анна и планината“, публикуван през 2015 г. Тази година предстои да излезе и третият – „По релсите“.
Ето как Невена разказва за себе си: „Аз съм жена с много идентичности – на майка (най-важната), на съпруга, на дъщеря, на авторка и на библиотекарка. Дълго време вярвах, че няма да мога да ги съвместявам всичките, но от години се опитвам да го правя, при това без да живея като мъченица. Доколко успявам, ще се разбере по-късно. Важното е, че живея на пълни обороти около мен скука няма и смятам живота си за пълен и смислен. Не очаквайте да е лесно. Но ако не опитате, няма как да разберете дали бихте успели. Книгите са път за неизбежното бягство към себе си. Всичко, което мога, гледам да го преживея сама“.
