Катерина Хапсали
Силата на литературата не е просто в сръчното писане и добре развитите идеи. Нейната мощ се разкрива най-истински, когато от редовете на книгата напират вълнуващи послания, които сякаш са писани точно за теб и именно за историческия контекст, в който живееш.
Ако един автор успее наистина да звучи универсално, ако със своите думи кара читателите да се идентифицират с фикционалните събития и герои, то той вече е преметнал единия си крак във Вечността и литературното безсмъртие… Така, както го прави Хавиер Мариас в своя разтърсващ роман „Берта Исла“, който сякаш е писан точно за ситуацията сега – усещането за безсилие на „малкия човек“, пометен от вихъра на големите събития и напълно безпомощен в лапите на мътни и анонимни в своята конспиративност процеси, е толкова подходящо за настоящия момент, че сякаш книгата се появява на пазара ни по поръчка.
Именно сега, когато съдбите на толкова хора, които просто искат да живеят мирно, но зависят от кроежите и капризите на мощни политически лобита, икономически интереси и сенчести намерения, романът на Хавиер Мариас придобива зловеща актуалност. В неговата сърцевина е именно историята на едно семейство, което би могло да съществува мирно и безметежно като милиони други, но попада в месомелачката на шпионажа и тайните служби, а те никога не те пускат наистина, ако си им служил…
Малкият човек е жертван на олтара на големите интереси; животът на индивида няма никакво значение пред схемите на кукловодите. Тъжно, разтърсващо и толкова познато!
В сърцевината на сюжета е Берта Исла, съпругата на агента Томас Невинсън, която ще измине целия път от илюзиите и невинноста си, през подозренията, че нещо странно се случва със съпруга ѝ, та чак до миговете на отчаяние, в които едвам смогва да бъде пристана на мъжа, който обича. Неговата Итака. Но доколко семплото човешко щастие изобщо влиза в плановете на тайните служби? И винаги ли трагедията съпътства неотлъчно живота на хората, засмукани от шпионажа?
Хавиер Мариас изгражда изумителен, детайлен разказ за Том (по рождение едновременно испанец и англичанин) и съпругата му Берта, мадридчанка до мозъка на костите си, в който реално рисува възможно най-детайлната картина на шпионажа. И да, успява напълно да демитологизира тайните служби с тяхната филмова романтика а ла 007. Както и да изгради толкова убедителен психологически портрет на човека, губещ всякакъв контрол над съдбата си, че самото четене на „Берта Исла“ се превръща едновременно в болезнен (от човешка гледна точка) и доставящ литературна наслада процес.
Да, Хавиер Мариас е наистина от тежката артилерия автори, които не ти предлагат просто книги, а цял свят за живеене – с богатство от полярни емоции, с детайлна „мебелировка“ от обстоятелства и описания, с плътни герои, които започват да населяват съзнанието ти… Неслучайно Орхан Памук, друг мой особено любим автор, твърди за Мариас, че е „един от писателите, достойни за Нобелова награда.“
Авторът на „Берта Исла“ е всъщност една от емблемите на съвременната испанска литература, а книгите му са преведени на повече от 40 езика. Хавиер Мариас е също така член на Испанската кралска академия.
Обикновено чета книгите от испански автори в оригинал, но „Берта Исла“ попадна в полезрението ми с нейния превод на български и смея да твърдя, че Людмила Илиева-Сивкова е усетила и предала брилянтно висшия пилотаж в езиковия стил на Мариас.
Не пропускайте тази универсална книга за съдбата на човека в лудия водовъртеж на историята.
