Нина Александрова
Заглавието на трите части на книгата на Харуки Мураками „1Q84“ е препратка към политическата и социална антиутопия „1984“ на британския писател и журналист – Джордж Оруел. Действието се развива през 1984 година, а историята започва, представяйки по отделно и съвсем нормалното на пръв поглед ежедневие на главните герои – Тенго и Аомаме в един свят – не по-различен от познатата ни действителност. Каква е личната им история, с какво точно се занимават, каква е връзката между тях и как това ще развие сюжетните линии в трите книги, вплетени една в друга като в лабиринт? Ще разберем бавно, на пресекулки, страница след страница.
Самият Мураками е човек с богат вътрешен свят, прекарващ много време в размисли и анализи, писател с изключително голямо въображение и чувствителност. Затова и героите му са обрисувани по подобен начин. Фантастичните елементи са задължителни, но те по-скоро описват вътрешния свят на човека – наситен с емоции, тайни, двойнствени знаци и метафори. И точно те правят съзнателния ни живот вълшебен, пълнят го с идеи, а материалните неща са просто пълнеж, който ни принизява.
Действието стартира през 1984 година, но впоследствие се пренася в паралелния свят на 1Q84 година (Q=question mark, въпросителен знак), където човек може да изчезне безвъзвратно. Но където е свободен сам да избира. Харуки Мураками е несравним в умението си да миксира жанрове, да балансира на границата между фикция и реалност. Героите осъзнават, че са попаднали в нов, абстрактен, алтернативен свят. Привидно той е същият, като добре познатия – хората и сградите са същите, ежедневието е същото. Но новата действителност има някои необясними, фантастични елементи. Нещо, наречено „въздушна какавида“, от която се ражда подобие на алтер его, мистериозни „малки човечета“, които излизат от странни портали, свят с две луни. В историята играе важна роля тайна религиозна организация със своя лидер, чаровна тийнейджърка със загадъчни способности, богата вдовица с лична история. Главните герои символично наричат новия свят „1Q84″ (игра на думи, на японски буквата“Q“ и номер „9“ се произнасят еднакво), защото те са единствените, които виждат, че светът се е променил.
Самият Мураками обяснява, че романът му показва хаоса в света и съчетава възгледите на различни хора и различни истории, които се сливат в един общ поток. Част от творбата е изградена върху процеса по делото срещу японската екстремистка секта „Върховната истина на Аум“. Членовете й вярват в чудеса и в близкия край на света. В името на това те извършват много престъпления, включително убийства на деца и обгазяване на токийското метро. Книгата на Мураками разказва как лявата групировка постепенно се превръща във фундаменталистка секта на безумци. Авторът признава, че при написването й е черпил вдъхновение и от Достоевски.
Светът на Мураками
Творбите му, посветени на абсурдността на модерния свят и самотата, са преведени на над 30 езика. Книгите „Норвежка гора“, „Кафка на плажа“, „Хроника на птицата с пружина“, „Спутник, моя любов“ са бестселъри по цял свят. От направилия го известен роман „Норвежка гора“ (1987 г.) са продадени 9,2 милиона броя само в Япония. Още първата книга на Мураками „Чуй как пее вятърът“ (1979) е отличена с престижна награда. Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от поп културата, която му е открила прозорец към света. Преводач е на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура.
Едно е несъмнено! И това е, че Мураками създава една мрежа от преплитащи се вселени и вероятности, вплита в нея предположения, които спокойно могат да доведат до погрешни заключения и с размах и няколко думи доказва колко много би могла да значи една прегръдка, дадена в точния момент. Просто един израз на любовта. Мураками е майстор в оголването на човешките взаимоотношения, в разкриването на нишките, довели до едно или друго действие, помисъл или цялостно изградено съзнание. Защото човекът е необозрима система от чувства и мисли, която всеки от нас усеща, но може само да предполага, че разбира. Защото привидно всичко е подредено, но вътре в нас е хаос и борба. Защото, казва Мураками, „каквото и да търсиш, няма да дойде във формата, в която го очакваш“.
Светът на Харуки
Наричат Харуки Мураками „един от най-големите съвременни романисти“. Днес той живее в САЩ. Книгите му се превеждат по цял свят. Всяка от тях се продава в над 2 млн. копия. Това го превръща в най-популярния автор от Страната на изгряващото слънце.
Роден е на 12 януари 1949 г. в Киото, Япония. Баща му е будистки свещеник. Майка му е дъщеря на търговец от Осака. И двамата са преподавали японска литература. Мураками обаче винаги се е интересувал повече от американската литература, на което се дължи неговият „западен“ стил на писане, отличаващ го на фона на основните японски литературни течения. Учи театрално изкуство в Университета Васеда в Токио, където се среща с бъдещата си жена, Йоко. За да се издържа, работи в музикален магазин за плочи. След като завършва следването си, отваря джаз бар „Peter Cat“ в Токио и е негов собственик в периода 1974 – 1982. Много от романите му съдържат музикални теми, особено „Танцувай, танцувай, танцувай“ и „Норвежка гора“.
Мураками започва да пише проза на 29-годишна възраст. Както самият той разказва, вдъхновението за написването на първия му роман „Чуй как пее вятърът“ (1979) идва съвсем неочаквано по време на бейзболен мач. Работи над него няколко месеца. Романът е публикуван през 1979 г. и през същата година Мураками получава литературната награда Гундзо (Gunzou Shinjin Sho). След известно време той затваря джаз бара…
Първоначалният успех го окуражава и той продължава да пише – книга след книга, шедьовър след шедьовър. Така продължава и до днес. „Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който си бил, преди да влезеш. Точно за това е самата буря“, споделя Мураками. Убеден е, че сърцата на хората са като дълбоки кладенци – никой не знае какво има на дъното им, можем само да предполагаме по това, което от време на време излиза на повърхността. Но пък винаги е смятал и това е видно във всичките му книги, че „изгубените възможности, пропилените шансове, чувствата, които никога няма да се върнат – всичко това е част от усещането да си жив“, защото вероятно каквото и да мечтаем, колкото и далеч да отидем, хората няма как да сме друго, освен себе си.
