Феята на думите Балсам Карам

„Не познавам автор, който да пише като Балсам Карам. Тя ме обезоръжава. Наистина е един от най-оригиналните и необикновени гласове, представяли Скандинавия някога. Двайсет минути след като затворите тази книга, ще установите, че все още я държите в ръце“. Това пише Фредрик Бакман за романа „Сингулярност“ на шведската писателка от ирано-кюрдски произход. Първата книга на Балсам Карам „Хоризонт на събитията“ (2018) е номинирана за шведската награда „Катапулт“ за литературен дебют, а „Сингулярност“ (2021) – отново роман със заглавие, заето от физиката, е номиниран през 2021 г. за Европейската награда за литература.

Понастоящем писателката живее в Стокхолм. Работи като детски библиотекар и е един от съподвижниците в проект, който насърчава четенето сред деца между 8 и 12-годишна възраст. Като малка мечтае да стане астроном и артист, което умело съчетава в книгите си. Балсам Карам е всестранно развита личност, говори свободно 5 езика, обожава Спондж Боб Квадратни гащи, а Принс е неин идол. Родена е в Техеран, но когато е на 7 години семейството й се преселва в Швеция, където по-късно тя завършва Творческо писане.

Написан по своеобразен, привидно хаотичен, а всъщност напълно последователен начин, „Сингулярност“ е вълнуващо и стилистично новаторско изследване на така актуалната тема за съвременното преселение на народите, за загубата на родина, език, идентичност. „Бях нетърпелива да напиша книга и го направих за много кратък период от време и с идеята, че по темите, които тя засяга, трябва да се говори повече отвсякога днес“, споделя Карам. Действието се развива, смесвайки времена и истории, но само за да разгърне по-многоспектърно темата за загубата.

Сюжет

Книгата проследява съдбата на две жени, запратени в символична черна дупка, в онази точка, която физиците наричат сингулярност, мястото, където непрекъснатостта на пространство-времето на живота е нарушена и страданието клони към безкрайност. В неназован крайбрежен град майка на семейство, избягало от война в неназована страна, търси изчезналата си дъщеря. Търси я, докато, изгубила надежда и обезумяла от скръб, не се хвърля в океана. Свидетел на самоубийството й става друга жена, която малко по-късно научава, че бебето, което очаква, е мъртво. Докато лежи в болницата, отказвайки да бъде подложена на принудително раждане, жената си припомня сцени от живота, своя и на семейството си, избягало от война в неназована страна.

Балсам признава, че книгата не е автобиографична, тъй като и тя самата губи детето си след раждане. Това обаче й помага да намери отново писателския си глас. „Бях го загубила след излизането на „Хоризонт на събитията“, но го намерих отново в „Сингулярност“, макар и различен, но това пак съм аз“, споделя Карам.