Тиросалата: вкусно въведение в гръцките разядки

Е, случи се – 7 години след излизането на романа ми „Гръцко кафе“ най-накрая почвам да сбъдвам желанието на много мои читатели и да споделям рецепти от гръцката кухня. Така, както аз съм видяла да се приготвят и както ги харесваме в нашия дом. Защото кулинарни книги, разбира се, има много, пък и интернет буквално гъмжи от всевъзможни предложения и експерименти. Но друго е личният опит, житейската история и емоцията…

Доста се чудих с какво да открия нашата първата „гръцка вечер“ в сайта. И се доверих на афективната памет, която винаги пази в сърцето ни и дълбините на съзнанието ни спомени за вкусове, аромати, усещания. Спомних си как ме посрещна моята свекърва Фотини първият път, когато тогава бъдещият ми мъж ме заведе на сгледа в гръцкия дом на своята шумна фамилия (да, бяха дошли да ме видят всякакви лели, чичовци, братовчеди) и насред цялата тази задушевна гюрултия на трапезата се сервираха истински шедьоври от гръцката кухня.

Но днес няма да ви хвърлям в дълбокото с разкошното класическо пастицио (никога, ама никога не казвайте пред гърци, че ви напомня за италианска лазаня – така рискувате да застрашите геополитическия ни мир!), ами ще започна с нещо наистина просто за приготвяне, но и страшно вкусно, което присъстваше на онази трапеза тогава в Неос Скопос: типичната тиросалата. Вероятно вече сте я опитвали: тази леко пикантна разядка на базата на бяло сирене, което гърците упорито наричат „фета“, а българите по цял свят не спират да обясняват, че всъщност то си е „наше“… Така и не се научихме да не делим бита си на нашия колоритен, магически полуостров, а храната е само един пример за тези разгорещени спорове.

Но да се върнем на тиросалатата, с която супер лесно ще навлезете в дебрите на гръцката кухня.

За най-базисната рецепта, с която препоръчвам да започнете, са ви необходими следните продукти:

–        Около половин килограм бяло сирене (аз използвам типичното краве);

–         200-250 грама кисело мляко;

–        Четвърт чаена чаша хубав зехтин;

–        Няколко люти чушки, но ако не обичате много пикантно, ще ви стигнат и 1-2. В идеалния случай може да използвате дългите и особено люти гръцки бели пиперки, които вече почнаха да се появяват и в наши вериги супермаркети – производителите са от Северна Гърция, което е ясно обозначено.

Чушките се почистват от семената и се смилат ситно в блендера. Добавяте киселото мляко и отново смилате, след което слагате в блендера и предварително натрошеното сирене. Не разбивайте обаче до някаква прекалено хомогенна смес – хубаво е консистенцията на тази класическа гръцка разядка да остане на малки гранулки.

Чак когато прехвърлите сместа в подходящата купа, сложете зехтина. Излейте го бавно, на струйка, като бъркате непрекъснато – аз лично съм виждала как гърците извършват този акт едва ли не като някакво свещенодействие!

Това, както подчертах, е базисната разядка. От вас зависи дали ще добавите в нея чесън или дори малко люспи чили. В много изискан ресторант в Атина веднъж пробвахме със съпруга ми тиросалата, в която шеф готвачът беше натрошил и шам-фъстък: вариантите са наистина много!

Украсата също зависи от конкретните предпочитания. Може да гарнирате вкусната тиросалата с магданоз и маслини, например, или пък да я „джазирате“ допълнително в купата с всевъзможни гризини. Класическото поднасяне е с гръцки плоски питки с риган и зехтин, но и разчупена топла франзела е изискан и често използван вариант.

За звуков фон предлагам протяжно, задушевно сиртаки, а напитката е рецина или узо – за по-смелите.

И едно финално, но наистина важно уточнение: гърците са топъл и гостоприемен народ, така че всяко ястие от тяхната кухня е още по-вкусно, когато е споделено с прители.

Тъй че: Ямас! (Наздраве!) на цялата компания.