Нина Александрова
Навярно всеки, който иска брак, си пожелава да създаде един ден такъв и той да е – ако не на 100% щастлив, то поне балансиран. „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“ – няма как да не се замисля върху думите на Толстой от „Ана Каранена“ броени дни преди да гледам „Сцени от един семеен живот“. Спектакълът ще се изиграе за последно на 1 ноември от 19.00 ч. на сцената на Малък градски театър „Зад канала“. Режисьор на постановката е Крис Шарков.
Историята е за двама – юристката Мариане и научният работник Йохан, средностатистическо семейство за пример. Това е и причината да бъдат интервюирани – в дома им идва репортер, който иска от двамата да споделят тайните на щастливия си брак. Казано по този начин, се загатва, че щастието се е пропукало…Защо, къде и как?
Сюжетът си има предистория. Идеята е заимствана от шведския минисериал „Сцени на един брак“ на Ингмар Бергман от 1973 година, който разказва историята на богата семейна двойка в продължение на десетилетие – от разпадането на връзката до нейното помирение и след това. Екранната версия е по пиеса на Бергман и е базирана е на отношенията му с музата Лив Улман. За американската публика през 1974 г. сериалът е съкратен от шестте си части до 3-часов филм.
В спектакъла на Крис Шарков участват Весела Бабинова, Христо Пъдев, Анастасия Лютова, Пенко Господинов, Каталин Старейшинска, Стоян Младенов, Таня Пашанкова, Ели Колева. Театралната версия преразглежда любовта, омразата, моногамията, страстта и развода през призмите на съвременните брачни партньори.
Любопитен факт е, че когато през 1973 година последният епизод на „Сцени от един семеен живот“ на Бергман е излъчен по шведската телевизия, 3,5 милиона души – почти половината население на Швеция – го очакват с нетърпение, приковани пред малките екрани. През следващата година разводите нарастват до 26 800 от 16 000 преди това.
Статистиката е доказателство, всички имаме тайни, потискани желания и направени компромиси. „Текстът на Бергман е много силен в това, че именно чрез другия, в тези няколко фази/сцени на връзка/брак – човек опознава и прозрява себе си. Другият като „учебник по животознание“. Именно това смятам за мощно постижение“, казва Крис Шарков пред Oshte.bg.
