Нина Александрова
Робърт де Ниро е един от най-великите хамелеони в киното. Способността му да се преобразява от страховит злодей в глуповат неудачник за броени секунди е уникална. Именно тя му осигури безусловно господство в Холивуд десетилетия наред. Изпълненията му в „Коварни улици“, „Кръстникът ІІ“, „Шофьор на такси“, „Ловецът на елени“, „Разяреният бик“, „Жокера“, „Запознай се с нашите“ и много други покоряват както любителите на киното, така и критиците.
Малко се знае за живота на Робърт де Ниро извън екрана. Публичните му появи са рядкост, казаното от него е оскъдно и изпълнено с притеснение. В биографията „Де Ниро: Един живот“ Шон Леви разкрива няколко негови образа – героите, в които се превъплъщава и истинския човек. Това е опит да разберем актьора, отдал се на ролите така, сякаш се опитва да скрие истинската си природа. Както и причините, поради които в по-късно време избягва предизвикателствата и предпочита по-обикновени роли.
Пътят от амбициозен младеж до възхитителен и енигматичен актьор
Леви разкрива за пръв път забележителните усилия зад неповторимите изпълнения на легендата в киното. Авторът говори и за колегите, приятелите и сътрудниците на Де Ниро, за да опише трансформацията му от амбициозен младеж до възхитителен и енигматичен актьор. По този начин създава биография, която звучи като роман за герой, чиито вътрешни съмнения и колебания го извеждат на върха на актьорското майсторство. Междувременно описва задълбочено приятелството на Де Ниро с Мартин Скорсезе, Мерил Стрийп, Харви Кайтел, Шели Уинтърс, Франсис Форд Копола и др.
Роден е на 17 август 1943 г. в Манхатън, Ню Йорк и още от малък израства по улиците, подобно на голяма част от персонажите, в които се превъплъщава. Причина за това е, че родителите му се разделят още докато е едва на две години. Баща му Робърт Де Ниро-старши е художник, скулптор и поет. Майка му Вирджиния Адмирал също е художничка. И двамата са от италиански произход.
Още като дете Де Ниро получава прякора „Боби Млякото“ от своите връстници заради бледия цвят на кожата. По настояване на майка му се записва в гимназия за музика и изкуства, но на 13-годишна възраст напуска и става член на уличната банда „Малката Италия“. Тогава има и конфликт с баща си, с когото се помирява отново чак на 18 години, като лети специално до Париж, за да го отведе обратно в Ню Йорк. Започва да посещава актьорски курсове на 16 години.
От книгата на Леви разбираме, че на върха на своята слава актьорът често е посягал към кокаина, отдавал се е и на серийно ухажване на жени с предимно тъмен цвят на кожата. В този списък попадат чернокожата певица Хелена Спрингс, Наоми Кембъл, Уитни Хюстън, манекенката Вероника Уеб.
Талантът на Де Ниро
Де Ниро дебютира в киното през 1968 г., когато играе във филма на Брайън де Палма „Приветствия“. След това има малки и незначителни роли в много филми, докато не идва 1973 – годината, в която печели одобрението на критиците с ролята си в „Бий бавно барабана“. Следва световната слава, която не само му носи два Оскара, но го превръща и в един от най-търсените актьори в Холивуд, какъвто е и до днес.
Убеден е, че талантът се изразява в житейските избори, които правим. Не крие, че за него има три вида хора – част от проблема, част от пейзажа и част от решението. И до днес остава изключително фокусиран върху кариерата си.
Професионалният му перфекционизъм обаче е пословичен – той учи усърдно сицилиански диалект, за да пресъздаде образа на Вито Корлеоне в „Кръстника II“, наддава над 30 килограма и тренира бокс, за да влезе в кожата на Джейк Ла Мота в култовата лента на Мартин Скорсезе „Разяреният бик“, а за „Шофьор на такси“ става таксиметров шофьор. Освен това, Де Ниро е и успешен бизнесмен, който инвестира в различни предприятия, разположени предимно в Ню Йорк.
Прочетете още:
