Божидара Живкова
Основателят на Институтът за изследване на близкото минало – уважаваният български учен, културолог, семиотик и изследовател проф. Ивайло Знеполски – отпразнува своя 80-годишен юбилей през 2021 г., а в негова чест на пазара излезе и най-новата книга от знаковата поредица „Минало несвършено“ – научният сборник „Преподреждането на обществото. Страници от социалната история на комунизма в България“.
Книгата се обляга върху богати документални и архивни свидетелства, за да очертае важни и неразработени посоки в знанието за комунистическото минало на България
През 1944 г. „новата“ власт идва с амбицията за революционно преобръщане на обществената подредба в името на социалната справедливост и всеобщото благоденствие. Този утопичен идеал е здраво стегнат в идеологическия модел и властовите практики на „най-правилния“ съветски пример, а българското общество и различните негови групи преминават през разнообразни фази на принудена и направлявана промяна.
Какво се случва със селянина и неговия жизнен свят след колективизацията, се пита Райна Гаврилова? Даниел Вачков разглежда работното място като лост за концентриран натиск в изграждането на „социалистическия труженик“, а Даниела Колева проследява „остаряването“ на революционния комунистически плам и превръщането му в оправдание за нови социални неравенства и привилегии през статуса на „активния борец“.
В крайната периферия на „най-справедливия строй“ остават „бившите хора“ на Мартин Иванов и „изменниците“ на Момчил Методиев, както и „проститутките и хомосексуалните“, изследвани от Михаил Груев. Петя Славова и Пламен Дойнов разглеждат статута на т.нар. „свободни професии“ – адвокати, архитекти и писатели в несвободната социална реалност на НРБ. В последната част от сборника са студиите на Иван Еленков и Петя Кабакчиева, които се усъмняват в способността на подривния и постоянно нагаждащия се „соц-човек“ да изгражда устойчиви социални идентичности и обществена кохезия.
Изданието се посвещава на 80-годишния юбилей на уважавания проф. Ивайло Знеполски. Томът съвпада и с петнадесетата годишнина на основания от него Институт за изследване на близкото минало, който през годините става пълнокръвна среда за диалог, спорове, открития и нови идеи. Може би няма друг български учен, който да бъде по-подходящ от него за подобно посвещение.
