Нина Александрова
Пиер Бонар е френски художник – живописец, илюстратор и график. Известен е като един от основните художници набисти – със свои колеги артисти сформира групата на младите френски художници, известни като Les Nabis. Те си поставят за цел да рисуват символичната, а не видимата същност на нещата. „Тръгнал от имитацията на предметите и на външния свят, доближил се по-късно до импресионизма, Бонар стига накрая до субективното изкуство на висша реалност, която е преди всичко хармония на цветовете, блестяща и жива. У него няма да намерим ни болка, ни скръб. Той искаше да изобразява само щастието“ – така описва картините му Шарл Терас.
Пиер се ражда на 3 октомври 1867 г. във Фонтене-о-Роз, Франция. Получава своето образование по право в Сорбоната и за кратко през 1888 г. практикува като адвокат. Времето, прекарано на работа в прокуратурата, описва като каторга. За щастие талантът и работоспособността му го правят известен достатъчно бързо. Когато негов рекламен плакат за шампанско е разлепен из цял Париж, родителите му са толкова щастливи от успеха му, че му дават благословията си да зареже адвокатстването.
Още преди това обаче той посещава часовете по изкуство в училище за изящни изкуства (Académie Julian), което определя решението му да стане художник. Там се сближава с Вюйар, Дени, Валотон. Бонар свободно се изявява в най-различни области и с помощта на най-разнообразни техники. Известен е най-вече със стилизирания, почти декоративен рисунък в неговите картини и със смелото използване на цвета. Рисува много пейзажи, градски сцени, портрети и интимни сцени, където фонове, цветове и стил на рисуване обикновено имат предимство пред обекта. Започва графичното си творчество с цветни литографии в областта на плаката. Някои от тях, както и създадените по-късно сюити с градски изгледи, се нареждат между шедьоврите в цветната литография на 20 век. Работи също офорти и илюстрации на книги.
Френският филм „Пиер Бонар, художник“ – с Венсан Макен и ослепителната Сесил дьо Франс, акцентира върху неговата голяма любов. Когато френският художник се запознава с Марта дьо Мелини, той не знае, че тя ще се превърне в крайъгълен камък на живота и творчеството му. Режисьорът Мартин Прово е известен със своите исторически и биографични филми, предлагащи завладяващи портрети от различни преспективи на известни личности. Във филма за семейство Бонар той се опитва да покаже различните аспекти на връзката между художника и неговата муза, както и влиянието им един върху друг. Защото двамата са влюбени, обичат се, разкъсват се, той я напуска, само за да разбере по-късно, че не може да живее без нея, намират се отново и остават заедно докрая.
Март е нещо повече от муза за художника на щастието. Двамата постигат артистична реализация благодарение на пъстрата си любов, която се отличава на фона на предразсъдъците и догмите на времето.
Срещат се, когато Март е на 24 години, женят се обаче 32 години по-късно. За времето на съвместния им живот той я рисува поне 400 пъти и на нито една картина тя не изглежда остаряла. Пиер я вижда на улицата – кани я в ателието си, за да а рисува като модел. Искрата веднага пламва. Тя го вдъхновява да твори, а успехите му идват един след друг и с удивителна скорост. Пиер и Март обичат Кан и си купуват там къща, намират в нея спокойствие, щастие, принадлежност. Приятели им идват на гости, къщата е подслон и по време на войната, както и в моментите на емоционални и екзистенциални кризи. Такива не липсват. Малко преди да се оженят са убедени, че любовта им е изчерпана – Пиер среща младо момиче и решава да се омъжи, двамата заминават за Рим, наемат дом, купуват костюм и булчинска рокля…Отчаяна и сама, Март започва да рисува денонощно. В Италия Пиер е самотен, открива, че не може да твори както преди, а на малкото картини изобразява лицето на Март…Искрен е с младото момиче и отново се връща в Кан, предлага брак на Март, след което никога не се разделят. Младото момиче обаче не преодолява болката от загубата и се самоубива. Травмата ще преследва двамата Бонар до края на живота им.
