Нина Александрова
Авторът на „Кланица 5“ и „Закуска за шампиони” Кърт Вонегът напуска този свят на 11 април, 2007 г. Американският писател се превърна в един от любимите автори на хората по света през последните десетилетия. Той е най-известен със способността си да адресира различни важни въпроси и теми към съвременниците си като ги преплита с фантастика. Въображението му и талантът му създават едни от най-добрите романи през миналия век в САЩ.
Кърт още от дете бил заинтригуван от идеи за научна фантастика. Така, когато светът навлиза в ядрената епоха, той и други писатели се захващат с въздействието на ядрената бомба. Вонегът е участвал във Втората световна война. Заловен е от германците и е закаран в Дрезден в кланица за месо, където е оцелял от бомбардировките на съюзниците, като се е скрил в месомелачката под сградата. Това преживяване става основа за завладяването и оцеляването на бомбардировките в Дрезден в най-известния роман на Вонегът – „Кланица 5“.
Творчеството на Вонегът
Той пише за религията и спорната божественост на Христос и вечния дебат за съдбата срещу свободната воля по нов, модерен и сатиричен начин. Вонегът продължава да анализира същите теми, заедно със Студената война и постоянната заплаха от ядрена война в други романи, включително „Закуска за шампиони“. Сред известните му творби са „Сирените на Титан“, „Механично пиано“, „Майка нощ“, „Котешка люлка“, „Затворникът“, „Времетръс“, „Никога вече самота“.
Неговите бъдещи светове все са антиутопични по природа. Може би като предупреждение за това какво би могло да се случи, ако на тези много сериозни социални опасения бъде позволено да продължат разрушителния си ход. Но тези негови видения винаги са били представени с почти лек, забавен начин.
В кратката си история „Харисън Бержерон“ Вонегът представя свят, в който хората са принудени да бъдат равни, носейки „недъзи“, и никой не може да поддържа мисъл за повече от десет секунди. Романите му преплитат сюжети от реалността, съпоставяйки я с фантастични антиутопии. Той представя в някои романи историята на планетата като своеобразна критика на индустриалното и технократско общество – някога тя била населена от нормални живи същества, но постепенно те били изместени от машини.
Основни теми на политическата му сатира са нехуманността на технократското общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението, екологичните катастрофи.
През 1984 г. прави опит за самоубийство, за щастие неуспешен. Последната му книга излиза през 2005 г. През март 2007 година Вонегът претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. 84-годишният писател не успява да се възстанови и издъхва на днешната дата 2007 година в Ню Йорк.
Прозрения от Вонегът:
„Искам да живея възможно най-близо до ръба, без да падна. Оттам виждаш всякакви неща, които не се виждат от центъра“.
„Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш“.
„Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности“.
„Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме“.
„Животът може да бъде съвсем лек и приятен, достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно“.
„Вярвам, че четенето и писането са най-полезните форми на медитация, открити някога. Като четем произведенията на най-интересните умове в историята, ние медитираме с нашия ум и с техния. За мен това е чудо“.
„Твърде много време трябваше да мине, за да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан“.
Прочетете още:
