Какво ще се случи, ако всичките ни желания се изпълняват от робот?

Не би ли било по-удобно, ако можехме да съхраняваме партньора си в свободната стая с прахосмукачката и велоергометъра? Колко голяма е пропастта между това, което смятаме, че искаме от човека до нас, и онова, от което действително се нуждаем? Дали недостатъкът на партньора е наистина недостатък, след като ни кара да се чувстваме по-малко самотни? До колко можем да преглъщаме, прощаваме, до колко може да се раздаваме, преди да си тръгнем? Това са малка част от въпросите, които поставя филмът „Аз съм твоят мъж“.

За да получи средства за научни изследвания за своето обучение, Алма приема предложение да участва в необикновен експеримент – в продължение на три седмици тя трябва да живее с хуманоиден робот, създаден с една-единствена цел – да я направи щастлива. За разлика от повечето филми в своя научнофантастичен жанр, „Аз съм твоят мъж“ не се идентифицира с робота като главен герой, нито пък се занимава с неговия стремеж към социална интеграция. Тук човешкото остава на преден план. Кинолентата засяга емоционалните ни недъзи и стремежите ни в бъдеще с едно копче да успяваме да решим всичките си проблеми, без битки, без препятствия – лесно и просто. До какво води това обаче?

Трогателната история, в която има и умерена доза хумор, умело балансира по тънката граница между интелектуалното и вкуса на масовия зрител. Режисьорката Мария Шрадер поставя пред зрителя не толкова въпроса дали роботът Том е личност, а къде е границата между истинските и конструираните чувства, можем ли да устоим на чара на една машина, която в определена степен се държи с нас по-добре и от човек? Която танцува перфектно, цитира Рилке, прави вечеря, изслушва…

Без да има претенциите за велик филм, „Аз съм твоят мъж“ засяга интересни теми като тази за самотата и причините, които водят до нея, за себепознанието, за това кое всъщност ни прави щастливи, за изкуствения интелект и докъде сме готови да го направим част от нашия живот. Каква е цената?

След 3 седмици, прекарани с робот, Алма дава отрицателна оценка. Тя е убедена, че не бива да има партньори-роботи, които да са на разположение непрекъснато, да са в настроение, да са не само лоялни, но и разбиращи, отдадени, помагащи. „Ако допуснем всичките ни желания да се изпълняват с едно натискане на копче, ще има последици, които няма да можем да предвидим десетилетия напред“, убедена е тя. Макар самотни да са стотици хиляди души на земята, ако имаме робот до себе си, ще изпаднем в невъзможност да решим и най-минимален конфликт, да поддържаме нормални човешки отношения и да развиваме въображението си. „Ако хората се превърнат в пренаситени същества, последствията от това ще са непредвидими, както имаме много примери в историята в това отношение“, убедена е главната героиня.

Филмът е избран да представи Германия на наградите „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм през 2022 г. Изборът е между 10 филма. Лентата дефилира на кинофестивали по целия свят, включително в Ерусалим, Торонто, Стокхолм и Гент. На Берлинале тази година със „Сребърна мечка“ за най-добро изпълнение в главна роля бе отличена германската актриса Марен Егерт за ролята си във филма. Академията за кинематографично изкуство и наука на САЩ избира пет чуждестранни филма от предварително излъчените от страните, които биват официално номинирани за наградата. Церемонията за наградите „Оскар“ е планирана за 27 март 2022 г.