Нина Александрова
Детството е вечност. Или поне докато четем „Пипи Дългото чорапче“. Вече десетилетия наред това е една от най-обичаните детски книги в цял свят. Но знаете ли всъщност как шведската писателка Астрид Линдгрен решава да напише историята за това щуро, забавно и умно момиченце, събрала в себе си сякаш цялата мъдрост на света, дори само в израза „таблица за уморение“?
Когато сме родители
Един ден дъщерята на Астрид Линдгрен – Карин, се разболява и моли майка си да ѝ разкаже приказка за… Пипи Дългото чорапче. И като всеки родител, който е готов на всичко, за да облекчи по някакъв начин страданията на детето си, Астрид започва да си съчинява история за момиченце със странното име, измислено от Карин. Тогава нито една от двете не подозира, че това ще се превърне в една от най-известните книги за деца.
„Карин даде необикновено име на героинята, затова тя трябваше да бъде забележително момиче“, споделя по-късно писателката. И тъй като историите за чудноватото девойче стават любими на малката Карин, а също и на нейните приятели, Линдгрен започва да измисля нови и нови истории.
Намеса от съдбата
Ръкописът се появява на бял свят чак през май 1944 година. Астрид пада и навехва глезена си. За да минава по-бързо времето, докато стои обездвижена заради крака си, писателката решава да пресъздаде историите на Пипи на хартия. Книжката щяла да бъде подарък за 10-тия рожден ден на Карин през май. На 8 април 1945 година книгата излиза от печат.
Източниците на вдъхновение за историите на Пипи са безброй. Рижавата коса, прическата и луничките са събирателен образ на приятелите от училище на Карин. Вероятно Астрид е била вдъхновена и от едно малко момиче, което наело вила едно лято във Фърусанд, където писателката и семейство ѝ имат лятна къща. То живеело в къща, наречена „Недовършената вила“, имало символична торба със златни парички, много лунички и кон, вързан на верандата. Доста познато, нали?
Много от привидно измислените елементи в книгата са съвсем истински. Ето, например, Лимонаденото дърво в градината на вила Вилекула с кухия ствол, където Пипи, Томи и Аника си правят лимонада – е един от най-древните брястове в Наш. Дървото още е там.
Историите на Пипи са преведени на над 90 езика. От тях са продадени повече от 60 милиона екземпляра. Общо от произведенията на Линдгрен са купени над 150 милиона бройки, като много от тях са именно приключенията на Пипи Дългото чорапче. А думите на Астрид: „Искам да пиша за читатели с въображение. Децата са такива читатели. Когато четат, те създават чудеса, ето защо се нуждаят от книги„, остават емблематични за нея – и като родител, и като творец.
