През 1958 година Джон Стайнбек получава писмо от сина си Том. В него момчето признава, че е влюбено в момиче на име Сюзън и вярва, че това не е обикновено увлечение, а истинската любов. Американският писател и нобелов лауреат, познат с романите „На изток от рая“, „За мишките и хората“, „Улица „Консервна“ и други, отговаря на Том, който по това време е в училищен пансион, прилагайки някои основни съвети по въпросите за любовта.
Публикуваме цялото писмо, тъй като малцина познават Стайнбек като писател на писма до близки и редактори, както и до влиятелни хора от обществото. Писмата на американския творец са искрени, прочувствени и разкриват повече за неговата натура от всеки друг негов труд. Разбира се, посланията в тях са актуални и до днес.
Ню Йорк
10 ноември, 1958
Скъпи Том:
Получихме писмото ти тази сутрин. Отговарям ти от моята гледна точка, а Илейн, разбира се, ще отговори от нейната.
Първо, ако си влюбен, това е хубаво нещо – това е най-доброто, което може да се случи на човек. Не позволявай на никого да го омаловажава.
Второ, има няколко вида любов. Едната е себично, низко, алчно и егоистично нещо, което използва любовта за лична изгода. Това е грозният и осакатеният вид. Другият изважда всичко добро в теб – от доброта, деликатност и уважение, не само като обществено държание, но и по-възвишеното уважение, което представлява признаването на друг човек като уникален и ценен. Първият вид може да те разболее, да те накара да се чувстваш малък и слаб, но вторият може да отключи в теб сила, кураж и доброта, дори и мъдрост, която не си знаел, че притежаваш.
Казваш, че това е зряла любов. Ако я усещаш толкова дълбоко, разбира се, че е зряла любов. Но не мисля, че ме питаш какво чувстваш. Ти знаеш по-добре от всекиго. Това, с което искаш да ти помогна, е какво да правиш с нея и аз мога да ти кажа.
Ликувай за нея и бъди много радостен и благодарен.
Този, когото обичаш, е най-добрият и най-красивият. Опитай се да живееш според това и покажи най-доброто от себе си.
Ако обичаш някого, няма лош начин да го кажеш – единствено трябва да запомниш, че някои хора са много срамежливи и понякога, изричайки го, трябва да вземеш предвид тази срамежливост.
Момичетата имат начин да узнаят и усетят какво чувстваш към тях, но обикновено им харесва също и да го чуват. Понякога се случва това, което чувстваш, да не ти се връща по една или друга причина, но това не прави чувствата ти по-малко значими и добри.
Последно, знам какво чувстваш, защото го изпитвам и съм радостен, че го имаш и ти.
Ще се радваме да се запознаем със Сюзън. Тя е добре дошла. Но Илейн ще организира всичко, защото това е нейната компетентност, а и ще се радва да го направи. Тя също познава любовта и може би ще ти помогне повече, отколкото аз мога.
И не се страхувай от загубата. Ако е правилно, ще се случи. Най-важното е да не се бърза. Нищо добро не се изплъзва.
С обич,
Татко“