Жената на Димитър Талев го спасява от лагер на смъртта с бучки захар

Димитър Талев е един от най-забележителните български писатели, автор на четирилогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“. Ражда се на 1 септември 1898 година в Прилеп, когато градът все още се намира в границите на Османската империя. Многото войни в началото на века допринасят за безсистемното му образование, като бъдещият писател и журналист учи последователно на територията на Прилеп, Солун, Скопие и Стара Загора, преди да завърши гимназия в Битоля през 1920 г.

За пръв път Димитър Талев проявява таланта си на писател през 1917 г., когато във в. „Родина“ е отпечатан разказът му „Родина“, написан по подражание на един от големите му кумири Иван Вазов. В началото на 40-те години на XX век на бял свят излиза и първият му роман – „Железният светилник“, който поставя начало на великолепната тетралогия, обхващаща подготовката, зенита и епилога на Илинденско-преображенското въстание.

Талев е семеен, има двама сина – Владимир и Братислав. Със съпругата му Ирина се запознават на събрание на ВМРО. Тя е от Кукуш, от прочутия род Измирлиеви, от който произхожда и Христо Смирненски. Ирина става жената, която го спасява от смърт в лагер, където писателят е изпратен след 9 септември 1944 г. При смяната на режима по онова време той е обявен за фашист, тъй като не приема новата политика по т. нар. македонски въпрос, както и насилствената македонизация на Пиринския край. Като резултат първо е изключен от Съюза на писателите и е лишен от право да участва в обществения и литературния живот.

Когато го изпращат в трудово-изправителния лагер „Куциян, представляващ открит рудник, той е болен, а язвата му се отваря и започва да кърви от системното недохранване. Състоянието му се влошава и от качеството й – всекидневно се дават варени кочани зеле без никаква мазнина. Затова Ирина започва да карамелизира бучки захар, слаги ги в буркани с етикети от близката аптека. Така – под предлог, че е лекарство, тя успява да вкара бурканите в лагера, а захарта вътре се оказва жизненоважна, защото спасява от смърт големия писател. На децата Ирина дава по филия хляб с олио и червен пипер.

Рискове за живота му е имало и друг път в лагера. Веднъж докато писателят работил в мината, купчина въглища го затрупва. Лагерниците му бързо я разравят, за да го измъкнат, а в последващите дни работят вместо него.

През 1948 година Талев е спасен от живота в лагера и опасността да умре – по това време тежи едва 46 килограма. Веднага е изселен със семейството от София в Луковит. Именно там създава най-големите си произведения, макар всички да живеят в големи лишения – довършва „Железният светилник“, а за няколко години след това създава „Преспанските кам­бани“ и „Илинден“. Властта го лишава от правото му да работи и за да се изхранва семейството му, на служба постъпва Ирина – в местната фабрика за килими и пътеки, където по цял ден разнася тежки чували с парцали. Семейството разполага с една стая и малка кухня. В нея Димитър готви – ядене с фасул и праз, съседите носят от време на време по малко брашно и някое и друго яйце. Така оцелява семейството.

След разрива между Сталин и Тито бъл­гарската политика по отношение на Македония претърпяла ря­зък обрат и така Талев е реабилитиран, връща се в София и в редиците на Съюза на българските писатели. Държавата дори стига и по-далеч – набързо го удостоява със званията „Заслужил дея­тел на културата“ и „Наро­ден деятел на културата“. В началото на 60-те той даже е избран за народен представител.

Димитър Талев се разболява от рак на белите дробове през 1966 година. Нито един лекар не се наема да го лекува. Приживе споделя, че има идея да напише и пета книга – има всички идеи и концепцията, само трябва да се нанесат думите върху белите листа. Писателят обаче напуска този свят 20 октомври 1966 година в София – на 68-годишна възраст. Малко по-рано довършва и последната книга от известната си четирилогия – „Гласовете ви чу­вам“.