Нина Александрова
Тя е емблематична фигура в Израел и до днес. Едно от най-влиятелните политически лица на XX век. Първата жена министър-председател на Израел и третата дама премиер в света. За нея могат да бъдат чути всякакви мнения, преобладаващите са полярни – или блестящи, или крайно негативни. Едно е сигурно, Голда Меир е популярна.
Едноименният филм за нея проследява живота на бившия министър-председател на Израел от 1969 до 1974 г., по време на войната Йом Кипур – един от най-значимите моменти от управлението й. Меир е представена като жена политик, попаднала в центъра на драматичен геополитически период, в потенциално фатален за страната й момент, заобиколена от мъже: нейните генерали Даян, Елазар и Шарон, както и Хенри Кисинджър, в решаващи сцени на висшата дипломация. Фокусът на филма е поставен върху силната дама, каквато е Мери, която трябва да взима решения – не по силите й и паралелно със здравословното й състояние (тя се лекува от рак), разклатено допълнително от непрестанното й пушене.
В ролята влиза великата Хелън Мирън, която прибавя неповторими щрихи към образа на Голда, преди това пресъздаден от Ингрид Бергман по телевизията и от Ан Банкрофт – на сцената. Хелън определя идването на власт на Голда като изумителен момент за младите жени по онова време, когато е било немислимо представителка на нежния пол да ръководи държава, да не говорим за толкова сложна и важна като Израел.
„Меир не е носила костюми. Останала е жената, която е била преди да стане министър-председател. За мен лично това е изключително важен момент в историята на жените“, споделя Мирън.
Животът на Голда е изпълнен с перипетии. Ражда се в Киев, детството й е изпъстрено с глад и болести, от всички деца в семейството оцеляват само тя и сестра й Шейна, останалите умират малки. По-късно семейството емигрира в САЩ, където Голда посещава основно училище в Милуоки, наречено днес на нейно име. Когато е в гимназията, майка й настоява да започне работа и да се ожени, но тя бяга от вкъщи и отива при сестра си Шейна в Денвър. Там прекарва около година и се запознава с бъдещия си съпруг Морис Майерсън. По-късно се връща в Милуоки и завършва гимназия. По това време се включва активно в Ционисткото младежко движение, започва работа като учителка.
През 1921 Голда, съпругът и сестра й заминават за Палестина, за да помогнат за създаването на еврейска държава. Тя е приета в кибуца Мерхавия, където задълженията й включват бране на бадеми, садене на дръвчета, отглеждане на кокошки и готвене. Три години по-късно семейството живее за кратко в Тел Авив, след което се установяват в Йерусалим. Раждат им се син и дъщеря. През 1926 Голда е избрана за секретар на Женския трудов съвет към Хистадрут и се премества в Тел Авив, заедно с децата. Съпругът й остава в Йерусалим и оттогава двамата живеят разделени, макар че не се развеждат.
Голда придобива влияние в Хистадрут, който се превръща в своеобразно правителство на все още необявената държава Израел. Тя не е сред арестуваните при забраната на ционисткото движение от британските власти през 1946 и по-късно оглавява организацията. По това време води преговори с британските власти, като паралелно с това поддържа контакти със засилващото се партизанско движение. Тя е една от 24 души, които на 14 май 1948 подписват Декларацията за създаването на Израел. През годините на политическата си кариера Голда става първия израелски посланик в Съветския съюз, депутат, министър на труда, външен министър в продължение на 10 години. Променя името си на Голда Меир – на иврит Меир означава „която дава светлина“.
Меир става премиер след внезапната смърт на Леви Ешкол. През 1972 в Мюнхен на XX летни олимпийски игри делегацията на Израел е нападната от палестинска паравоенна организация, която избива голяма част от нея след като Меир отказва да изпълни условията им – освобождаване на 200 палестински затворници в Израел. Голда възлага на Мосад да избие замесените дейци на организацията, където и да се намират. Събитията са пресъздадени от Стивън Спилбърг във филма „Мюнхен“. При управлението на Голда Меир протича и Войната от Йом Кипур – през 1973 г. Израел е нападнат изненадващо от съседите си от юг и север – Египет и Сирия. Към арабската коалиция се включват Йордания, Ирак, Либия, Алжир, Тунис, Саудитска Арабия и Мароко. Въпреки противоречивите сведения от разузнаването за предстоящо нападение срещу Израел и предложенията на генерал Давид Елазар за превантивен удар срещу Сирия, Голда решава да изчака и по този начин печели по-голяма международна подкрепа за Израел в последвалата война.
След края на войната правителството е дестабилизирано от противоречия в управляващата коалиция и от обвиненията в лоша подготовка и грешки при воденето на войната. На 11 април 1974 Голда Меир подава оставка. В началото на 60-те години тя заболява от лимфома, но прикрива болестта си. Ограничава политическата си активност. Сред причините са не само ракът, но и проблеми със сърцето и нараняване, получено при бомбен атентат.
Нейни цитати:
Ако човек не може да изплаче сърцето си, той не може и да се смее от сърце.
Движението за еманципация на жените не разбра нещо. Мъжете са дискриминираните – те не могат да раждат деца. И никой не се бори с това.
Да си седемдесетгодишен не е грях, но не е и шега.
Но животът точно когато изглежда, че всичко върви добре, обича да направи неочакван обрат.
Не бъди толкова скромен – не си толкова велик.
Песимизмът е разкош, който евреите не могат да си позволят.
Ако искате да оцелеете, трябва сами да направите нещо.
Няма да намерите по-добър спаринг партньор от бедствието.
Да не бъда красива беше истинска благословия. Да не бъда красива ми позволи да развия моите вътрешни способности.
Човек не може и не трябва да се опитва да заличи миналото, само защото то не се вписва в настоящето.
Доверете се на себе си. Направете своето Аз да изглежда така, че да можете да живеете цял живот в разбирателство с него. Възползвайте се от своето Аз маскимално като разпалвате малки, вътрешни искри от възможностите, които ви се предоставят в пламъци на постижения.
