Едгар Алън По и слуховете за смъртта му – от алкохолизъм до убийство

Американският писател, считан за първият автор, въвел разказа като литературна форма, Едгар Алън По умира на 7 октомври 1849 г. в Балтимор, САЩ. Смъртта му и до днес остава загадка дори за биографите му. Авторът на най-мрачните разкази – в Топ 10 на световната литература, умира по мистериозен начин на 40-годишна възраст. Слуховете за гибелта на По се лутат между различни версии: алкохолизъм, наркотична зависимост, кръвоизлив в мозъка, холера, сифилис, менингит, епилепсия и дори убийство.

На 3 октомври 1849 г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където напуска този свят в събота, на 7 октомври 1849 г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име.

Писателят е роден е в Бостън, щата Масачузетс. Останал рано сирак, По е отгледан от богатия, но бездетен тютюнотърговец, Джон Алън от Ричмънд, Вирджиния. През 1827 г. се връща в Бостън, където публикува анонимно „Тамерлан и други стихотворения“. През 1832 г. заминава за Балтимор, за да живее с леля си и братовчедка си, Вирджиния Клем, за която се жени четири години по-късно. До 1847 г., когато Вирджиния умира, По работи като редактор към различни списания, след което самият той се разболява – прекомерната употреба на алкохол и, както се твърди, на наркотици, са вероятните причини за ранната му кончина.

Сред най-известните му стихотворения са „Гарванът“ /1845/, „Звънчета и камбани“ /1849/ и „Анабел Ли“ /1849/. По е считан и за основател на детективския жанр – „Златният бръмбар“ /1843/, „Откраднатото писмо“ /1844/ и др. Не по-малко известен е и като литературен критик. Теориите му върху природата на прозата, особено на разказа, са имали трайно влияние върху американските и европейски писатели и критици.

Големият успех на По като писател идва през 1845 г., когато издават поемата му „Гарванът“. В личния живот, обаче, го сполитат нещастия – през 1847 г. от туберкулоза умира съпругата му Вирджиния. Тогава младата жена е едва на 25. Едгар Алън По преживява тежко смъртта ѝ, като намира утеха в писането на мрачните си разкази. Две години по-късно – на 7 октомври 1849 г. умира самият той – едва на 40.

„Границите, които разделят живота от смъртта в най-добрият случай са неясни и смътни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“, пита приживе писателят. Той е убеден, че години на любов биват забравени само след минута омраза.

„Носът на тълпата е нейното въображение. Поради това, по всяко време може да бъде тихичко водена“, смята той. Едгар не крие, че е станал луд, „с дълги паузи от ужасен здрав разум“. Негово е прозрението „Не вярвам в съвършенството на хората. Човешките усилия нямат съществено въздействие върху човечността. Днес човек е само по-активен – нито по-щастлив, нито по-мъдър, отколкото е бил преди 6000 години“.