Дуелите при жените в древността – първият знак за еманципация

В древността дуели е имало не само при мъжете, но и при представителките на нежния пол. Това е времето, когато жените поемат по-активна позиция в обществения живот. Първата достоверна информация за дуел при дамите датира от XVI век. В хрониката на манастир „Св. Бенедикт“ в Милано е описано как на 27 май 1571 г. идват две благородни дами с молба да се молят в пригодената за това стая. Вместо това обаче двете жени грабват по една кама и влизат в двубой. Когато хората от манастира разбират какво се случва вътре, влизат и заварват едната мъртва, другата умира впоследствие от раните си.

Мода и жестокост

В средата на XVII век женските дуели са вече на мода. Във Франция, Италия, Англия и Германия жените открито кръстосват мечове или насочват пистолети една към друга по всякаква причина – еднакви рокли, любовници, предизвикателен поглед. Жестокостта, която демонстрират е шокираща. От десет дуела между жени осем са фатални. За сравнение – при мъжките дуели с убийство завършват четири от десет случая. При женските дуели няма правила. В хода на двубоя техните секунданти често се присъединяват. Дамите нерядко нагласят оръжията си така, че да причинят по-голяма болка.

Известните

Един от най-известните женски дуели в историята е през 1792 г. в Лондон между лейди Алмерия Брадок и госпожа Елфинстоун. Причина става предположението на госпожа Елфинстоун, че лейди Алмерия е много по-възрастна, отколкото твърди, че е. „Вие сте била много красива жена. Имате много хубаво есенно лице дори и сега. Казват ми, че преди четиридесет години един младеж едва ли е можел да ви погледне безнаказано“, казва госпожа Елфинстоун. Това толкова разгневява лейди Алмерия (която твърдяла, че е на 30 години), че извиква госпожа Елфинстоун навън. Двете се срещат в Хайд парк и първо разменят няколко изстрела с пистолети, резултатът от които е дупка в шапката на лейди Алмерия. Продължават с бой с мечове и тогава госпожа Елфинстоун получава лека рана на ръката си. Честта на лейди Алмерия е спасена и двете прекратяват срещата си. По-късно госпожа Елфинстоун пише на лейди Алмерия писмо с извинения.

Оригиналният избор на „оръжие“ и известността на една от участничките оставят в историята още един дуел. Графиня Мария д‘Агу ревнува от писателката Жорж Санд (реално Аврора Дюпен) своя възлюбен – композитора Ференц Лист, заради когото е напуснала мъжа си. Следва призив на дуел. За оръжие графинята избира… нокти. Срещата се осъществява в дома на Лист и домакинът няма какво друго да направи, освен да се заключи в кабинета си и да чака края на безобразието. След няколко драскотини композиторът остава с Мария, но Санд отмъщава по свой начин – осмива графинята в романа „Орас“, като я пресъздава в образа на Шайи.

Дуелирали се с разголени гърди

Трудно е да се каже кога възниква пикантният обичай дамите да се дуелират с разголени гърди или напълно разсъблечени (говори се, че подобни практики има още през XVIII в.), но през XIX век навсякъдe могат да се видят картини или картички с дуелиращи се жени без горнища. За класически се смята дуелът с шпаги между принцеса Паулина Метерних и графиня Килмансег през 1892 г. в столицата на Лихтенщайн Вадуц. Всички участници в „еманципирания дуел“, както по-късно е наречен той, включително и секундатите, са жени.

Наставникът на участничките, доктор баронеса Любинская, подготвя всичко необходимо за обработка на раните и предлага на дамите да се заголят до кръста, като заявява, че дори и най-леките одрасквания могат да доведат до опасни инфекции при съприкосновение с дрехите. В резултат на дуела жените получават само дребни наранявания – в носа и ухото. Победата е присъдена на принцеса Метерних. Но най-интересна тук е причината, подтикнала ги към дуел – те се скарват по повод украсяването с цветя на зала за музикална вечеринка.

В Русия има бум при Екатерина II

В Русия дамите се активират по времето на Екатерина II. Още 15-годишна София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст, бъдещата руска императрица, се бие с шпага с третата си братовчедка. Момичетата се разминават само с лека уплаха, но у Екатерина се запазва влечението към разрешаване на конфликти по този начин. Всъщност, императрицата настоява на дуел до „първа кръв“. Само през 1765 г. са проведени 20 женски дуела, в осем от които тя е секундатнка. За цялото ѝ управление само три дуела са със смъртоносен край.

След смъртта на императрицата рускините бързо забравят за хуманизма. „Руските дами обичат да изясняват отношенията помежду си с помощта на оръжие. Дуелите им не носят в себе си никакво изящество, каквото може да бъде наблюдавано при французойките, а единствено сляпа ярост, насочена към унищожаването на съперницата“, пише маркиза дьо Мортене. Странно или не, с това се отличава хладният северен Петербург, в който живее френската маркиза, само в салона на госпожа Восроухова през 1823 г. има 17 женски дуела.