Катерина Хапсали
Никога няма да забравя разтърсващата ми първа „среща“ с индийската писателка Арундати Рой – излизането на романа ѝ The God of Small Things („Богът на малките неща“) през 1997-а беше абсолютна международна сензация, която усетих някак лично. Езикът, посланията и виртуозната дарба на разказвач превърнаха тутакси Арундати Рой в любимия ми индийски автор.
Оттогава пред очите ми са минали романите на всякакви „звезди на индийската литература“, без нито един да детронира от първото място дебютната книга на мадам Рой. С появата на българския пазар на „Географските ширини на копнежа“ обаче индийската писателка Шубанги Суаруп е напът поне да оспори това лидерство.
И ако Арундати Рой стъписва с понякога шамаросващите истини и графичните детайли в стила си на разказвач, то Шубанги Суаруп изплита историите си някак мечтателно, поетично, насищайки с цветове, вкусове и аромати особения магически сюрреализъм, пропил дебютния ѝ роман. Онзи копнеж, който присъства и в заглавието на романа, по всичко неизживяно и непосилно красиво, се пренася и в самия читател, поел по сюжетните разклонения на историята.
Всъщност, ако не беше нежният, мек литературен стил на Суаруп, можех да търся паралели между тази книга и романа на индонезийския автор Ека Курняван, „Хубостта е рана“, който ни зашемети преди 5 години. Но докато Курняван е рязък и често циничен в своя подход към магическото, Суаруп ни повежда някак леко, с кадифени стъпки, по пътеките на копнежа… Докато не нахрани всичките ни сетива с опасната красота на Андаманските острови, с вкуса на океан, със свръхестествени сили и земни удоволствия, и с мириса на приключението живот!
Този роман може да се разглежда и като семеен епос, в който отправната точка е учен, изучаващ дърветата на островите, и обаятелната му съпруга, която говори с тях. А също така общува с духовете, населили семейното бунгало, и с цялата чувствена природа, задаваща рамката на този пищен, екзотичен роман.
Магичното се преплита с делничното, земното с отвъдното, а сърцето на планетата сякаш бие във всеки камък, птица, стръкче трева, морска вълна… Неслучайно Шубанги Суаруп предизвиква истински фурор с „Географските ширини на копнежа“ – с този роман авторката на разкази и сценарии всъщност запълва нуждата ни от духовност и мъдрост, облечена в земна чувственост. И го прави с неподражаемо стилистично майсторство.
Книгата получава приза „Тата“ за дебют, както и номинации за Голямата литературна награда на Индия, Международната награда за южноазиатска литература и Международната дъблинска награда.
Може да усетите магнетичната ѝ притегателна сила дори от следния кратък диалог:
„-Защо не всички мъртъвци се превръщат в духове?
-Смъртта… – Чанда Деви размисля над думата, а в разговора им от време на време се намесват и цикадите, и жабите, и мухите. – Духовете не живеят там, където са умрели. Връщат се към местата, където са се чувствали най-пълни с живот. Борили са се, живели са и са се наслаждавали толкова много, че не могат да си тръгнат оттам.
-Искаш да кажеш, че се превръщаме в духове още приживе?
-Някои от нас, да.“
