Нина Александрова
Сборникът с разкази „БАБА“ е вече факт. В него своите истории разказват Ангел Иванов, Йорданка Белева, Владислав Христов, Жюстин Томс, Васил Христов, Кремена Димитрова, Ина Иванова, Димитър Стефанов, Яна Монева, Момчил Николов, Руси Чанев, Иван Тотев, Ива Колева, Боян Боев, Анастасия Събева и Силвия Недкова. Повече информация потърсихме от съставителя Кремена Димитрова.
Как се роди идеята за „БАБА“?
Лятото на морето, докато се чудех какво да чета, след като си бях прочела всички взети книги. Бяхме в двореца на Балчик и там самата атмосфера предразполага да се отдадеш на мечтание, и дръзновение. Обичам да чета сборници и харесвам различните гледни точки към дадена тема. За мен един от най-добрите такива сборници е „Бащите не си отиват“ на ICU. Запитах се каква тема би обединила всички скептици и би се харесала на читатели от различни поколения и вкусове. И така насред августовската жега ме налегнаха спомените за моите лета на село и моето „безбабие“.
Имате звезден отбор от автори. Как ги селектирахте?
Мога да кажа, че всички са „с връзки“. Шегувам се. Исках да не са само писатели, а интересни хора с истории и с различни професии. Така събрах на едно място – журналист, режисьор, психотерапевт, фотограф, маркетинг специалист, баба, и дори актьор, и то не кой да е, а Руси Чанев! Най-хубавото е, че всички се съгласиха от раз, спазиха сроковете, не се пазариха за условията, довериха ми се. Сега ги чувствам много близки, сякаш сме от едно семейство – с една обща БАБА😊
Казвате в предговора към книгата, че не сте имали баба и затова сте измислили разказ за такава. В този контекст – как ни определят липсите?
Липсите създават компенсаторен механизъм и аз така – направих си БАБА 😉. Шегата настрана. Не осъзнавах липсата на баба, докато не се заинтересувах от корените си и това, на кого приличам, каква съм, коя съм, защо съм такава. Исках да се опозная по-добре и започнах да разпитвам родителите си, но те не помогнаха особено много. Паметта е крехко и чупливо нещо и много зависи какво наливаш в нея. В моя случай съвсем безкористно, но егоистично започнах да проучвам институцията „баба“ от антропологична и културологична гледна точка.
Защо бабите са важни за внуците? Фредрик Бакман казва, че „Да имаш баба е да имаш армия“.
Бих добавила да имаш баба е да имаш още едно сърце, което да те обича и още чифт ръце, които да те прегръщат. Бабите, особено тук на Балканите, се грижат за внуците най-активно във възрастта от прохождането до тръгването на училище, когато системата ги поема. Тогава обикновено родителят иска да се върне на работа, да стабилизира кариерата си. А децата са във фазата на първоначално натрупване на ориентири за света, за хората, за ценностите. Започва формиране на характер, стабилизиране на имунната система, натрупване на емоционална интелигентност, изграждане на навици. С тази задача обикновено волю или неволю е натоварена бабата. Ако бабата е здрава, силна и всеотдайна – всички са щастливи.
Общуването с възрастни хора ли развива до най-голяма степен емоционалната интелигентност, моралния ни компас, кара ни да се забавяме, да сме социални?
От изключително значение е! Защото дори да не си преживял нещо, си чул разкази за него, а бабите обичат да разказват, защото имат излишество от опит, който няма какво да правят. Това са жени с минало, в най-хубавия смисъл на думата, и са в постоянен режим на готовност да черпят от опита си, за да бъдат стожер и императив. Тази много важна „социална“ функция на бабата я прави особено важна за патриархални общества като нашето.
Бабите ли са единствените възрастни, които имат достатъчно свободно време за децата?
То не е въпрос само до време, но и до желание и способност да възпитаваш, отглеждаш и обичаш. Има и баби, които предпочитат „да си гледат живота“, и това е тяхно право. Въпрос на избор е.
Те ли са и единствените, които могат да развалят диетата, ако детето е на такава?
Хаха. Дете и диета! Ако, детето не е болно или алергично, то няма нужда да бъде ограничавано. Бабината обич минава през тигана, то се знае, но едно дете има нужда и от енергия и от любов .
Каква е следващата ви идея за книга?
Следващата ще е любовна. Но от неочаквана гледна точка отново. Да видим дали ще се получи.
