Нина Александрова
За шеста поредна година Финландия оглави класацията на „Световния доклад на щастието“ за най-щастливата страна в света. Една от главните причини за това е специалното отношение, което финландците имат към образованието и възпитанието на децата си. В нов полезен наръчник на помощ в задачата „Как да отгледаме най-щастливите деца на света“ идва финландската детска психиатърка Кайя Пуура, която споделя скандинавския подход към някои от най-важните проблеми, свързани с родителството.
„Родителството е процес, който се учи през целия живот и в който децата учат нас, родителите, така, както и ние тях“, споделя тя. Насочена както към бъдещи родители, които се подготвят за огромната промяна в живота си, така и към родители на малки деца, тийнейджъри и вече независими млади хора, „Как да отгледаме най-щастливите деца на света“ е изцяло практически насочена книга, в която финландската специалистка споделя дългогодишния си опит в детското развитие.
Баланса между семейния и професионалния живот, преодоляването на кризисни периоди и събития, налагането на ограничения и правила, неразбирателството между братя и сестри – в наръчника си Кайя Пуура обръща внимание на тези и още много теми, които са ключови за поддържането на здравословен климат в семейството. Ето част от тях:
– Как да контролираме изблиците на ярост при малките деца?
– Какво да правим, когато детето казва само „не“?
– Как да подходим, когато детето ни не иска да яде определени храни?
– Как да научим детето ни да споделя с нас?
– Как да подкрепяме децата емоционално, без да ги притискаме?
С много разбирание и внимание към родителите финландската психоложка представя своята формула за балансирано възпитание на децата, в която тайната на доброто родителство не се крие само в строго налаганите ограничения, нито пък в либералното отношение.
Подобно на някои от най-популярните издания в сферата като „Успяващите деца“ на Мишел Борба и „Книгата, която искате родителите ви да бяха прочели“ от Филипа Пери, в основата на метода си Кайя Пуура залага вместо да се опитват да отглеждат талантливи или успешни деца, на първо място родителите винаги да се стремят да възпитават децата си „да бъдат добри хора“. Тя насърчава родителите да развиват физическите, когнитивните, социалните и емоционалните умения на децата си спрямо личното им темпо, а не сравнявайки ги с другите. И най-вече да подхождат с много разбиране, търпение и любов.
Ето нейните съвети по отношение на:
„Как да говоря на детето и с детето?
Децата слушат човешката реч още като плод в корема на майката. До матката достигат гласовете на членовете на семейството и детето се научава да ги разпознава. От раждането си бебетата различават речта на собствените си родители. През първите месеци от живота бебето все още не разбира значението на нито една от думите, но вече умее да различава емоционалните тонове на речта. Речевото развитие на детето напредва бързо през първата година от живота. Децата започват да разпознават и разбират прости думи като здравей, не и край на около шест месеца. Някои могат сами да изговорят от 1 до 5 думи в края на първата година и разбират например въпроса: Къде е носът ти?.
На децата под една година трябва да говорите много и да използвате експресивна реч. Реч, произнесена с малко по-висок и нежен глас, която включва и умишлено преувеличаване на изражението на лицето ви, се нарича експресивна реч. Проучванията показват, че мозъкът на бебетата е чувствителен към слушане на такава реч и знаят, че е предназначена именно за тях.
Добра идея е при издаване на звук от страна на бебето родителят да започне разговор. Например ако детето посочи лампа и извика Ъ, родителят може да каже: Какво има там? Да, лампа. Там има лампа. Лампата свети. Изреченията, описващи външния вид и функционирането на обектите, които детето вижда, и повтарянето им, му помагат да научи нови думи и значения.
Разговорът с детето за състоянието и емоциите му подпомагат развитието на емоционалния му живот. Щастливите моменти могат да бъдат описани като: О, колко си забавен, забавно ти е, нали?. Когато бебето заплаче, докато го обличат, може да му се каже: Oй, ой, сега ти е неприятно, но трябва да се преоблечеш и след малко ще ти стане добре.
В допълнение към редовната реч, на бебето може да се чете или да му се рецитират стихотворения и разказват приказки. Според проучванията слушането им ускорява развитието на речника на малкото дори по-добре от обикновената реч. На около тригодишна възраст способността на детето да разказва за себе си и за своите преживявания е направила скок. Според Даниел Стърн детето вече е развило разказващия аз и изпитва необходимост незабавно да разкаже на родителите си всичко, което му се е случило. И не млъква много дълго време.
От гледна точка на възпитанието на детето би било добре родителят да може да го накара да млъкне дори само за десет минути. Ако нищо друго не помага, можете да му кажете: Можеш ли да помълчиш, когато си почивам? Нека поговорим, след като почина малко и тогава ще ми разкажеш какво ти се е случило. По-добре е детето да чуе, че възрастният има някаква причина, поради която има нужда от тишина, отколкото просто да му се заповяда да мълчи“.
