190 години от рождението на литературния „баща“ на Алиса

Има книги, които стават завинаги част от най-скъпата ни библиотека – тази, която носим в паметта и сърцето си. И колкото и невероятно да звучи, на един от нейните рафтове, този от детството, нашите книги много често са идентични! Сред тях почти със сигурност ще откриете и „Малкият принц“ на Екзюпери ( за мен най-разкошната „детска книга за възрастни“), и „Пипи Дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен, която ни научи никога да не порастваме, и „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол, която съвсем спокойно можем да разглеждаме и като философски труд. А днес честваме 190 години от рождението на автора й!

Луис Карол, роден като Чарлз Доджсън, никога не е бил кабинетен писател – всъщност, преподавал е математика в Оксфорд. Измисля псевдонима си именно за да може да се представя и като детски автор, а по ирония на съдбата днес се интересуваме точно от книгите му, не от кариерата му в престижния университет. Математик, логик, философ и страхотен фотограф, Луис Карол се вдъхновява да създаде литературната Алиса след една разходка с лодка с…прототипа ѝ.

Реалната Алиса Лидъл е дъщеря на декана на колежа, в който писателят преподава, и без изобщо да подозира, че Карол ще ѝ подари безсмъртие, просто го моли да ѝ разкаже някаква история. Така се ражда книгата „Приключенията на Алиса в Подземния свят“ – първоначалното заглавие на „Алиса в страната на чудеса“.

Няколко години по-късно се появява и „Алиса в Огледалния свят“, като към края на книгата в един акростих Луис Карол ясно посочва пълното име на прототипа на героинята.

След време вече порасналата госпожица Лидъл се омъжва за играча на крикет Ричард Харгрийвс, а след неговата смърт през 1926-а, е принудена по финансови причини да продаде първия ръкопис от „своите“ приключения – скъп подарък от големия ѝ приятел Луис. Тъжно, нали? Самият писател вече не е между живите, когато това се случва: Чарлз Доджсън напуска този свят през 1898-а, вследствие на пневмония.

Но макар животът на реалната Алиса да не е истинска приказка, произведенията на английския преподавател по математика са завинаги част от приказната тъкан на нашето детство. И неслучайно обичаме да потъваме отново и отново в тях, а някои цитати са вече с ранга на мъдрости!

Ето личната ми (и субективна) любима колекция:

„Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?“

„Ти все ще стигнеш някъде. Трябва само да вървиш достатъчно дълго.“

„Ако някои хора не се месеха в работите на другите, земята щеше да се върти доста по-бързо!“

„Не мога да се върна във вчера, защото тогава бях друг човек!“

„Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.“

„Ако не бях истинска, нямаше да плача!“

„Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.“

„Ако не знаеш какво да кажеш, кажи го на френски!“

„Всеки има морал, просто трябва да знаете къде да го потърсите.“

„Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там.“

„Колко е хубаво да си у дома! Там винаги си същия ръст.“

„Знаете ли какъв е проблемът с този свят? Всеки иска някакво магическо решение на проблема си и всеки отказва да вярва в магията.“