Нина Александрова
Георги Тодоров Калоянчев, известен като Калата, се ражда на 13 януари 1925 година в Бургас. Помага на баща си, който е млекар. Убеден е, че като порасне и той ще работи същото. Театралните му заложби проличават още в гимназията, където е душата на класа. Учителят му по немски, който едва не го къса, му споделя, че само един истински артист може толкова убедително да си измисли нов немски език. Затова го съветва вместо в железопътното училище, да се насочи към НАТФИЗ.
През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин забелязва младия актьор, тогава той участва в „Буря“ на Островски със специфичните си хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института Калоянчев е приет в трупата на Народния театър, а малко след това и в тази на новосъздадения Сатиричен театър „Алеко Константинов“. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Стефан Сърчаджиев.
В кариерата си изиграва стотици театрални и филмови роли и печели десетки награди
Незабравим остава образът му в ролята на Бай Ганьо и всеизвестното „Булгар! Булгар!“. Прави запомнящи се роли и в „Специалист по всичко“, „Бон шанс, инспекторе“, „За къде пътувате?“, „Рапсодия в бяло“, „Големите игри“ и други – общо има над 50 игрални филма. Пише и книга – автобиографията „Жив съм, ваш съм“. За себе си споделя: „Аз съм земен актьор, моята игра мирише на земя. Всяка една роля е като нова любов. Нова любов, която почваш. Нали знаеш – в новата любов се хвърляш с главата надолу“.
Калоянчев живее дълги години в столичния квартал „Лозенец“ в съседство с друга икона на българското кино и театър – Стоянка Мутафова. „Сами сме с дъщеря ми, когато нещо се случеше, тичах горе. Той и жена му Валя ми помагаха. Тя го гледаше прекрасно, обгрижваше го с какво ли не“, спомня си приживе Мутафова. Калата я наричал Муцо.
Валя остава голямата любов в живота на великия българин
Когато се запознават, тя е ученичка в гимназията. Георги Георгиев-Гец Гец им става кум, а гостите на сватбата черпят със сарми. Не е тайна, че благодарение на спокойствието в дома си, актьорът изиграва брилянтно стотици роли.
Синът им Ивайло Калоянчев, споделя, че дори в последните си дни Калоянчев пали по някоя и друга цигара, макар и да нямал сили да я допуши, и си сипва малка ракия. Жаждата му за живот е жива до последно.
В края на дните си, когато е трудноподвижен, Калоянчев никога не пожелава да отиде на театър. Причината – иска хората да го помнят активен и жизнен. И той остава именно такъв в душите и сърцата ни! Стихия от талант, жизнеутвърждаващ дух и космополитност.
