На 11 март 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви, че Covid-19 е пандемия. Оттогава са загубени над 6 млн. живота, а начинът ни на живот се промени коренно, пише World Economic Forum. Две години след началото на пандемията от Covid-19, въздействието ѝ все още се усеща, а тепърва ще се усещат и последиците от нея. Докато в някои страни животът бавно се връща към нормалното си състояние, заплахата от нов вариант остава. Вижте 10 неща, които светът е научил в хода на пандемията:
1. Инфекциозните болести са проблем на цялото общество
Косвените ефекти върху здравето, в резултат на закъсняла превантивна грижа, огромният стрес и претоварване на психиката ни, може да имат по-дългосрочни последствия върху здравето ни. Редица бизнеси и семейства претърпяха значителни щети през тези две години и намалиха качеството на живот на хората по света.
2. Парадигмата за разработването на ваксини е трансформирана
Две години по-късно, можем да си дадем сметка колко бързо се случи създаването на ваксините срещу Covid-19. Преминаването само за 326 дни от геномна последователност до разрешаване на ваксина срещу Covid-19 от строг регулаторен орган, разби всички предишни рекорди.
3. Разпределението на ваксините ще изисква системна промяна
Въпреки бързото създаване на ваксина, съществуват постоянни неравенства в достъпа до нея. Разпределението е важен въпрос, както и производството. Значителното увеличаване на глобалния капацитет на производство на ваксини при спешни случаи би помогнало за осигуряване на бърз достъп за по-голям брой хора. Местоположението също има значение. Регионите с ниски доходи обмислят развитието на собствен местен капацитет, така че да зависят по-малко от глобални споразумения и дълги вериги за доставки по време на следваща криза с инфекциозни заболявания.
4. Доверието на обществото е един от най-ефективните отговори на пандемията
Успехът в общественото здравеопазване зависи както от доверието на обществото в правителството, така и от споделената отговорност между гражданите. По време на криза създаването на доверие е трудна задача, но е особено важна за ограничаване на разпространението на пандемията. Изключително трудно е изграждането на доверие в специфични области, като биомедицинската наука.
5. Вземането на бързи решения е много важно
Ползите от маските, рискът от повторна инфекция, от нови щамове, трудността за постигане на стаден имунитет и ползите от бустерите, изискват промени в политиката и поведението. Държавите, бизнесите и всички заинтересовани страни трябва да предвидят подобни промени в плановете си за реакция, а честите промени предизвикват разочарование и объркване в хората. Но гъвкавостта и бързите решения са причина някои компании да се справят по-добре с кризата от други.
6. Държавната политика има значение, но индивидуалното поведение понякога е по-важно
Ефективността на маските зависи от това колко сериозно хората приемат правилата и ползите от тях. Положението с ваксините е същото. В началото очакването да се създаде ваксина бе толкова голямо, а когато няколко производители представиха ваксини в рамките на няколко седмици, по-голямата част от света отказа да ги приеме. Според редица учени това е причината SARS-CoV-2 да мутира и да се разпространи толкова много.
7. Училищата са отправна точна за функциониране на обществото
Това е нещо, което винаги сме знаели, но може би само на теория. Макар че затварянето на училищата бе необходимо, те изложиха на риск едно цяло поколение деца, разрушиха психичното здраве на много домакинства, заради необходимостта да се разкъсват между дома и работата си. Онлайн обучението се оказа „лош заместител“ на класните стаи, а децата все още не могат да наваксат загубеното учене. Стресът не само беше голям за децата, техните родители и учители, но и прерасна в политически активизъм на много места, определяйки ключови избори на някои хора.
8. Работата ни никога няма да бъде същата
Първата година на пандемията доказа три неща: дефиницията ни за работници беше неадекватна; броят на хората, от които всеки бизнес се нуждае, е коренно различен към днешна дата; повечето работещи в определени области, могат да вършат работата си от вкъщи. Милиони хора напуснаха работа през тези две години, а работодателите започнаха да виждат света по различен начин. От една страна се изостри недосигът на работна ръка, който бавно назряваше. Голяма част от собствениците и наемателите на недвижими имоти преосмислиха ролята на офиса.
9. Икономическият стимул работи, но само в съгласие със силни мерки за общественото здраве
В началото на 2020 г. имаше публичен дебат за компромиса между защитата на хората от вируса и защитата на икономиката. Две години по-късно фактите са ясни – никоя страна не поддържаше добре икономиката си, без да контролира разпространението на вируса. И обратното – страните, които се борят да контролират вируса, претърпяха по-лоши икономически резултати. Размерът на пакета от фискални стимули нямаше голямо значение, а по-скоро спососбността да се решават едновременно и двата проблема – с икономиката и вируса.
10. Дали ще изпитаме тези проблеми отново, зависи от институциите и инвестициите, които създаваме сега
В допълнение към загубените животи, настоящата пандемия струва на световната икономика около 16 трлн. долара. Глобалната общност, включително G7 и G20, вече е започнала да описва потенциалната архитектура на бъдещата система. От решаващо значение ще бъде намирането на начини за проследяване на готовността и гарантиране, че новото финансиране е добре изразходвано. Светът разбира, че трябва да бъде по-добре подготвен за следващата криза.