Нина Александрова
Спомням си, когато бях публикувана за първи път в англоезичния свят – пиесата ми „Арт“ излезе в Лондон, дадох интервю за едно издание и по средата на интервюто си оправих червилото. Журналистката се ококори в недоумение и си го записа в тефтера. Тогава разбрах, че една писателка трябва да е малко дебела, облечена в безформени дрехи, с прошарена коса и че да си сложи отново червило по средата на интервю – особено когато е млада – не отговаря изобщо на образа на един сериозен автор.
Историята е на Ясмина Реза – едно от най-ярките имена на съвременната френска и европейска драматургия. Всъщност червилото е в основата на още една лична история.
„Бях с Мишел Уелбек – френски писател, станал световно известен със скандалните си романи „Елементарните частици“ и „Платформата“. Бяхме поканени да участваме заедно на един семинар в Марсилия. Стояхме един до друг преди да излезем на сцената, и аз си сложих малко червило. Той ме погледна и каза: „О, ти си късметлийка, че можеш да си сложиш червило. Направо ти завиждам – аз нямам какво да сложа!“
Дори и червилото е интересно при Ясмина Реза, но не само. Първите й стъпки в театъра са като актриса в спектакли по Молиер и Мариво. Дебютира като драматург през 1987 г. с пиесата „Разговори след погребение“, за която получава награда „Молиер“ за най-добър автор. Седем години по-късно пише „Арт“, която й носи световна известност. Сред най-играните й творби са също „Живот х 3“ (поставена през 2003 в ), „Богът на касапницата“ и „Една испанска пиеса“, в които се оглежда животът на човека от средната класа в нашето европейско настояще.
Тя споделя, че в писането й няма епичност. Вярва, че човешката драма не се състои от големи трагични инциденти. „Естествено, те се случват в хода на живота, но в по-голямата си част той е пълен с малки детайли, незначителни ожулвания, бръчки, микросъбития, които събрани заедно съставляват борбата на съществуването“, убедена е Ясмина.
С романа си „Блажени са блажените“ Реза става първият лауреат на наградата на в. „Монд“ и носител на Голямата награда за роман „Мари-Клер“ през 2013 г. „Блажени са обичаните и обичащите, както и онези, които могат да минат без обич. Блажени са блажените“ – тези думи на Борхес представляват епиграфа към блестящо остроумния и вълнуващ роман на Ясмина. Театър 199 „Валентин Стойчев“ прави смелата заявка да постави на сцена свой вариант на текста и това се прави за първи път в света.
Всеки епизод в историята е разказан от гледната точка на различен герой. „Абе, ти как ми говориш!? Ти чуваш ли се как ми говориш?“ протестира съпруг пред своята съпруга, когато в супермаркета започват невъобразим скандал за това какъв вид сирене да купят. Низ от такива сблъсъци разкриват цял един свят от обиди и огорчения от най-различно естество. Семейство Тоскано завиждат на семейство Ютнер, което изглежда има перфектен живот. И все пак се оказва, че не е точно така, тъй като Паскалин и Лионел Ютнер само се преструват, че синът им е на международен стаж, докато всъщност е в психиатрична институция, вярвайки, че е Селин Дион. „Блажени са блажените“ е изследване на щастието и на нещастието, които се преплитат комично, абсурдно и трогателно дълбоко в корените на взаимоотношенията между мъжа и жената.
Ясмина Реза създава усещането, че ни кани да надникем през процепа на завеса, за да ни разкрие тайните, които кипят в собствените ни сърца. „Блажени са блажените“ е роман, но у всеки от героите протича вътрешен монолог, който лесно може да мине за театър. Писането ми в случая е силно повлияно от непосредствеността на театъра. В прозата ми винаги всичко е в сегашно време. Има очевидна театрална жилка във всичко, което пиша“, признава тя.
Премиерата у нас е на 20 ноември от 19.30 ч. Режисьор е Весела Василева, сценографията е на Елена Иванова. Вокален педагог е Елена Дечева. Участват Жорета Николова, Светлана Янчева, Христо Гърбов, Свежен Младенов и Мак Маринов. Следващите представления на „Блажени са блажените“ са на 21-ви и 26-и декември в Театър 199 „Валентин Стойчев“.
