Катерина Хапсали
Признавам, искрено се забавлявам с личността на Чърчил. Без значение какво отношение е демонстрирал към България, няма как да отречем изключителното му ораторско майсторство, ловките политически маневри, куража му да отстоява позиции дори в „най-мрачния час“ за родината, пък и за света, и феноменалното му чувство за хумор.
Нарочен за един от най-големите манипулатори в историята, Чърчил всъщност си дава ясна сметка за таланта си да убеждава, очарова и увлича публиката – не само в амплоато си на политик, но и като журналист, разказвач, творец на личната си легенда! Това, което не е широко известно обаче е лудото му увлечение по филмовото изкуство и чисто сценарните му умения. И тук говоря съвсем буквално, излизайки от метафоричните препратки за Чърчил като сценарист на ключови събития от Втората световна война.
Още през 30-те години на миналия век, сър Уинстън започва да си сътрудничи като сценарист и исторически консултант с големия режисьор и продуцент Александър Корда, а по-късно, вече като премиер по време на войната, използва киното като машина за мащабна пропаганда – така, както само той умее! Тази филмова (буквално) част от живота на британския политик, маркирана от дълбокото му приятелство с Корда, е в основата на филма „Чърчил и филмовият магнат“ на Джон Флийт, включен в новото издание на фестивала за документално кино Master of Art.
В тази вълнуваща творба (поне за изкушените от киното и историята зрители) ще проследите пътя на дълбокото приятелство между Корда и Чърчил, тайните намерения и мисии, свързани с правенето на филми, както и прозрението на сър Уинстън, че киното е изключително важен инструмент в изграждането на публичния имидж на една държава.
Самият Александър Корда е не по-малко интересен от британския политик. Този унгарски евреин, роден с името Шандор Келнер, има доста скромен произход, а стига до върховете на Холивуд, включително снимайки с Лорънс Оливие и Вивиан Лий. Също като Чърчил той стартира професионалната си кариера като журналист и отново като приятеля си е обсебен от Великобритания, която приема за своя втора родина и обиква искрено. Всъщност Корда е първият човек от света на киното, удостоен с рицарско звание през 1942 г., а харизмата му на истински английски джентълмен не е просто външна поза – благородството му стига дотам да откупува тихомълком за шеметни суми правата за филмирането на книгите на Чърчил, когато политикът е в немилост и има нужда от пари… Макар и после да не използва огромна част от закупените текстове.
Всъщност този документален филм е една носталгична реминисценция за времената, в които понятия като „чест“ и „приятелство“ са имали реален смисъл и покритие в живота. Режисьорът Джон Флийт се е справил прекрасно с предаването на духа на тази отминала епоха, а трудът му е хубав повод да си припомним за творческия възход на Корда – защото подобни истории на хора, постигнали световен триумф от нищото, и то в драматични времена, са извор на мотивация и вдъхновение.
Днес филмите на унгарския евреин, сред които гордо фигурират „Личният живот на Хенри VIII”, „Крадецът на Багдад“ (награден с „Оскар“) и „Третият човек“, са част от скъпоценната класика на британската филмова индустрия.
