Тъмната страна на Луната

Никога, ама никога не гледайте филм на Роланд Емерих на 4D. Освен ако не желаете да участвате в най-побеснялото родео! Толкова мощни катаклизми се случват на екрана, че и седалката ви започва да подскача като за последно, и чак се чудите себе си ли да спасявате в този разюздан екшън или направо целия свят, както Емерих обича.

Не за първи път този режисьор на апокалипсиса и зрелищната разруха поставя планетата и живота ни – такъв, какъвто го познаваме – на изпитание. Е, някак оцеляхме след „Денят на независимостта“ и „Годзила“, осъмнахме и „След утрешният ден“, но сега опасността е двойна: има проблеми и на Земята, и на… Луната.

Мегапродукцията Moonfall, чиято официална премиера у нас е утре, има всички податки да се превърне в един от най-гледаните катастрофични блокбастъри на родения в Щутгарт холивудски режисьор. Сценарият (дело на Емерих, наравно с Харалд Клосер и Спенсър Коен) е достатъчно заплашителен и разтърсващ, съвсем буквално: мистериозна сила вади Луната от орбита и я запраща все по-близо и по-близо до Земята, докато изтръпналото човечество чака финалния сблъсък и гибелта си… Ще се стовари ли наистина това небесно тяло, вдъхновило през вековете толкова влюбени двойки и гениални творци, върху главите ни?

Разбира се, появяват се и редовните, „неочаквани“ спасители – в случая те са фрустрирана служителка на НАСА, бивш компрометиран астронавт и един любител на конспиративни теории, който всъщност е разгадал в най-голяма степен какво се случва там, горе. Да, тук доказано успешната формула „аутсайдерите се превръщат в новите герои“, отново е експлоатирана добре и сякаш това клише никога не ни омръзва (дали защото не откриваме по нещо и от себе си в типичните неразбрани филмови „неудачници“?). Необичайният екип се впуска в космически екшън със зашеметяващи визуални и звукови ефекти, и в крайна сметка – да, Земята и Луната са спасени!

Кастът на филма е също причина Роланд Емерих да вдига доволно наздравици в задния си двор – именно там се проведе партито след американската премиера, заради усложнената от Омикрон обстановка. В ролята на Джо Фаулър, ръководителката от НАСА, влиза неувяхващата Хали Бери, целият чар на Патрик Уилсън е впрегнат за образа на астронавта Брайън Харпър, а познатият ни от „Игра на тронове“ Джон Брадли е леко чалнатият любител на конспирации и мегаструктури. В Moonfall второстепенна, но запомняща се роля прави и Майкъл Пеня, а лично за мен голяма „почерпка“ бяха няколкото минути, в които на екрана се появи легендата Доналд Съдърланд – с цялата му тежка харизма на един от великите актьори на нашето време.

Със сигурност в Moonfall ще откриете безброй клишета, които се вписват в холивудския модел за такова кино. И честичко даже ще се питате: „Това не съм ли го гледал/а вече някъде?“ Но няма как да отречем, че филмът е направен сръчно и осигурява зрелищна забава, а развлечението е жизненоважно в тези тревожни дни.

„Не може всеки ден фазан с орехи,“ казал е някога Наполеон, а това важи за абсолютно всичко: не може да гледаме само бутиково, претенциозно кино, човек има нужда и от типичните блокбастъри. И няма нищо лошо понякога просто да спасяваме света и да намираме повод в края на филма да изкрещим дружно „Венсеремос!“