Божидара Живкова
Православната църква почита на 17 януари паметта на св. Антоний Велики. Според преданието той е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Той останал сирак на 20-годишна възраст и раздал цялото си наследство на бедните и решил да се отдаде на Бога.
След дългогодишна духовна борба Антоний постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес и победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.
В българския фолклор се смята, че св. Антоний и св. Атанас са двама братя ковачи. Това е причината тези два дни да се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
В различните краища на България има различни предания и традиции за този ден. В Пиринско твърдят, че всички болести се събират на този ден, а на Атанасовден тръгват по хората.
В Разград празникът е известен и като Лелинден (заради табуираното име на чумата – „леля“) и местните имат обичай да правят три медени или содени питки – две от тях раздават на роднини, съседи и приятели, а третата се оставя на тавана за чумата.
На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. На Антоновден не се варят боб и леща, за да не се разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
Имен ден днес празнуват Антон, Антонио, Антония, Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Андуин, Доника, Дончо, Донка, Донна, Дона, Донислав, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас.
