Трагичният романс на Мерил Стрийп и Джон Казале

Всички щастливи любови си приличат, всяка нещастна любов е нещастна по своему. Така бих перифразирала легендарната мисъл на Лев Толстой – „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“, по отношение на връзката на Мерил Стрийп и Джон Казале. Вкоренени в главата ми са и думите на Ал Пачино за нея: „Без значение какво прави тя като актриса, когато мисля за Мерил, в съзнанието ми винаги изплува начинът, по който тя беше с Джон, когато той умираше. Това е сърцето на тяхната история“.

Джон Казале е един от ярките американски актьори от 70-те години на миналия век. До него се нареждат по онова време звезди като Робърт де Ниро, Копола, Ал Пачино, Джийн Хекман. Въпреки че Казале участва в едва пет филма, всички са номинирани за „Оскар“ и то в една от най-престижната категория – „Филм на годината“. Актьорът така и не взима никога престижната статуетка – ракът го поразява, умира на 42 г. Плътно до него, до последния му дъх е Мерил Стрийп.

Началото

Двамата се срещат през 1975 г. Тя е на 25 години, той на 38. Мястото е нюйоркският „Пъблик тийтър“, а поводът – участват в постановката „Мяра за мяра“ по Шекспир. По онова време за тях се говори – „Мерил е добра актриса, но и прекалено академична“, „Джон се откроява с ролите си на лузъри, но е гениален“. Лузър играе и в „Кръстникът“ – Фредо Корлеоне, за чиято роля всички очакват, че ще получи „Оскар“. Неслучайно Ал Пачино казва, че най-много е научил за актьорския занаят от Казале. В холивудските среди наричали Джон „20-те въпроса“, тъй като постоянно искал доста подробна информация за всичко, касаещо облика му, и бил побъркващо претенциозен и муден.

Любовта между Мерил и Джон започва по най-старомодния начин – навън е хладно, тя идва на репетиция по тънка блузка, той ѝ предлага да се наметне със сакото му, за благодарност получава покана за вечеря. Влюбва се в Мерил още от първия ден. Веднага се обажда на Ал Пачино, за да му сподели: „Ал, срещнах най-великата актриса в историята“.

Казале безспорно е магнетичен. И най-обикновена вечеря с него се превръща в безпрецедентно събитие. Той не бърза да става от масата, а когато най-сетне вечерята приключва, Казале запалва дълга цигара. Времето за него тече бавно, мистериозен е, умислен, а и тези тъжни очи… Мерил Стрийп се влюбва в него на мига: „Той не беше като никого, който бях срещала дотогава. Беше хуманен, любопитен да разбере повече за хората, доста съчувстващ“.

Болестта

По онова време Казале е все още женен – всичко е свършило, но бракът не е разтрогнат. Въпреки това скоро двамата с Мерил заживяват заедно. Джон е голям приятел и с Робърт де Ниро. И когато той сключва договор за участие в новия филм на Майкъл Чимино „Ловецът на елени“, вика на кастинг Джон и Мерил. Пробните снимки минават чудесно и двамата се присъединяват към проекта, но преди да подпишат договорите си, се налага да минат на медицински преглед. При изследванията откриват на Джон тежко заболяване – рак на белия дроб в напреднал стадий. Казале рухва, а продуцентите отказват да подпишат договор с него. Тогава Де Ниро и Мерил заявяват, че няма да се снимат във филма, ако Джон бъде отстранен от проекта. И дори залагат хонорарите си, в случай че Казале не доживее до края на снимките и се наложи преснимане. Така в крайна сметка Джон Казале остава във филма, но впоследствие голяма част от сцените с негово участие са орязани. Никой не подозира, че болестта на актьора е в толкова напреднал стадий.

Снимките на този филм са истински ад за Мерил Стрийп. Тя непрекъснато се стреми да поддържа духа на смъртно болния Джон, дава му кураж, грижи се за него. След края на снимачния период актрисата има сключен договор за нов филм – телевизионния „Холокост“. Моли продуцентите да разтрогнат договора ѝ, за да бъде до Джон, но те отказват, а тя няма нужните средства, за да плати евентуални неустойки, и трябва да замине. Причина са и трупащите се сметки за лечението на Казале.

Парадоксът е, че по-късно получава телевизионната награда „Еми“ за участието си в този филм, но отказва да я приеме, защото това е филмът, попречил ѝ да е до най-близкия си човек в последните му месеци. „Побърквах се. Джон беше болен, а аз желаех да съм до него“, описва онези дни Мерил. Казале я дочаква да се върне и умира няколко дни по-късно, буквално месец преди официалната премиера на „Ловецът на елени“. Преди да затвори завинаги очи, ѝ казва: „Всичко е наред, Мерил“.

Омъжва се в същата година, когато той умира

Смъртта му опустошава сърцето ѝ завинаги. Джон е първата ѝ любов. Законната му жена я гони от общото им жилище, която се оказва семейна собственост, и не ѝ разрешава да вземе дори една негова снимка за спомен. Половин година след смъртта на Джон Мерил признава в интервю: „Не мога да се спася от болката. Каквото и да правя, тя е в мен“. Точно в този момент обаче брат ѝ намира квартира в жилището на неговия приятел, скулптора Доналд Гъмър. Само няколко месеца по-късно двамата сключват брак – в същата година, когато Джон умира. Сякаш Казале е пратил добър човек, който да я избави от страданията.

Със скулптора Дон Гъмър Мерил има четири деца. Твърди, че той е най-разкошният подарък от съдбата, който някога е получавала. Никога повече името ѝ не е замесено с друг мъж. Когато подписва договори, тя задължително поставя няколко условия – репетициите да са през лятото (ако е театрална пиеса), снимките да са в Ню Йорк (ако е филм) или поне да може почти всяка вечер да се прибира у дома. Не приема повече от две предложения на година. За нея на първо място винаги е семейството ѝ.