Пипо Делбоно – посланикът на различността

„Животът е сън“ и „Любов“ са най-новите сценични творби на световноизвестните Деклан Донелан (Великобритания) и Пипо Делбоно (Италия). Ексклузивните гостувания на спектаклите, заедно с „Да яздиш облак“ на Раби Мруе, ще могат да бъдат гледани по време на 17-о издание на Световен театър в София между 4 и 24 юни.

След първата среща на българската публика със завладяващия театър на Пипо Делбоно през 2015 г. с „Орхидеи“, платформата отново представя един от най-необичайните италиански режисьори, носител на европейската награда „Нови театрални реалности“.

Последният спектакъл „Любов“, който вече жъне успехи по международните сцени, ще бъде показан на 8 юни от 19.30 ч. на сцената на Сатиричния театър. „Любов“ е покана към зрителите за поетично, театрално-музикално пътешествие с отправна точка Португалия – страна, потопена в образи на силна меланхолия, с език и музика, наситени с финес и мекота. Въздействащото звучене на португалското фадо експлодира в енергичните изблици на певците, а хипнотичният глас на Делбоно изпълнява стихове на едни от най-големите поети на ХХ в. – Карлуш Друмонд ди Андради, Жак Превер, Райнер Мария Рилке и др. Спектакълът възпява любовта като изживяване, което кара струните на сърцето да вибрират и при най-малкото докосване. „Любов“ гостува у нас с подкрепата на Италианския културен институт в София.

Изкуството като опит, чрез който да се превъзмогне отчаянието

Пипо Делбоно е италиански автор, актьор и режисьор, роден през 1959 г. Той е поет на маргиналността и на другостта. За него изкуството е важен опит, чрез който да се превъзмогне отчаянието. Стига до сцената след като посещава многобройни специализирани школи и се среща с имена като Ибен Нагел Расмусен, прочутата актриса на театър „Один“ в Осло, Норвегия, както и с иконата на балета във Вупертал, Германия, Пина Бауш. През 80-те години изучава принципите на източния театър, като разширява познанията си с посещения в Индия, Китай и Индонезия -Бали, където се фокусира върху прецизната и детайлна работа на актьора върху тялото и гласа.

Артист на крайностите – прибира от улиците и лудницата бедни и болни актьори

Пипо Делбоно е артист, който обича крайностите и притежава изключителна жизненост. Неговите актьори са бедни, понякога прибрани от улицата,  а в отделни случаи  дори от лудницата: именно там среща своята звезда – Бобо, затворен от 45 г., глухоням, с микроцефалия и неграмотен, с една дума – маргинал. Пипо припознава в Бобо и в неговата жестикулативни умения принципите на източния театър. Елементите, които Пипо е научил след дълги години на обучение и репетиции у Бобо са природно дадени заложби.

Различните и нормалните хора се сблъскват в търсенето на живот

През 1997 г. представлението „Клошарите“ е манифест на трупата. В него се представя една разнородна група от хора, които се опитват да намерят общия начин на комуникация. Разчупването на схемите продължава и следващата година се проявява в спектакъла „Война“, в който различните и нормалните хора се сблъскват в търсенето на живота, който се ражда от маргиналността и болестта, като същият този живот успява да се изрази  в танца и песента.

Болката на отхвърлените

Оттогава турнетата на трупата Делбоно се умножават по целия свят, като се фокусира върху проблемите на хората, като се започне от маргинализацията и други проблеми като СПИН и  трудовите злополуки, разбира се, с усъвършенстване на изразните средства все по посока на болката, която изпитват отхвърлените.

Театър, далеч от клишетата

Представленията на Делбоно не са представяния на театрални текстове, а специално създадени спектакли. Актьорите са част от едно постоянно ядро, което с времето се разраства. Пипо Делбоно защитава изборът на тези актьори, защото ги смята за най-умеещите да въплътят неговата поетическа визия за театър, основан на хората, а не на персонажите: не психологически театър, а театър далеч от клишетата, които се преподават в школи и академии.

Кариерата на Делбоно е богата на успехи, награди и множество признания.

Трупата изнася спектакли в повече от 50 страни

Трупата на Пипо Делбоно е гостувала на много международни театрални фестивали сред които този на Авиньон, който ги кани цели 4 пъти, в един от които е съпродуцент на спектакъла „Вик“. Много театри са правили ретроспекция на техни представления, сред които парижкия театър Дю Ронд Поан, Културен център Белем в Лисабон, Двореца на изящните изкуства в Брюксел, Берлинерфестпиеле, Фестивала Отоно в Мадрид и др. Хенри V е поставян в кралския Шекспиров театър в Станфорд. Трупата на Пипо Делбоно е изнасяла спектакли в повече от 50 страни.

Двуякото изражение на любовта

„Любов“ е последното заглавие, продуцирано от тетъра на Емилия Романя и прави своя дебют в Модена през ноември на 2021 година. Оттогава това представление се играе много пъти. Проектът се ражда от приятелството на Пипо Делбоно и срещата с италианския театрален постановчик, от години работещ в Португалия Ренцо Барзоти. Двамата решават да направят едно представление, посветено на Португалия, така започва търсенето на любовта като чувство, като душевно състояние.

„Любов“ е музикално-лирическо пътешествие в две посоки: едната, извън границите на Португалия – в Ангола и Кабо Верде, а другата – в дълбините на душата. Представлението е под музиката на фадо. Поетичната част е запазена за самия Делбоно. По негови думи, „това представление показва двуякото изражение на любовта. От една страна всички ние се залавяме да търсим тази любов, като се опитваме да избягаме от връхлитащия ни страх. От друга страна гледаме да я избегнем в това пътешествие, въпреки че непрекъснато съзнаваме нейната необходимост“.

Това е представление, посветено на любовта, на загубата, на живота и изоставянето.