Нина Александрова
Светлана Савицкая е първата жена, която излиза в открития Космос. Тя е в бъзвъздушното пространство 3 часа и 35 минути – те влизат в историята и за пореден път помогат на СССР да изпреварят САЩ. От 17 до 29 юли 1984 година трае първият полет на Светлана като космонавт изследовател на кораба Съюз Т-7.
Трябва да отбележим, че по онова време за дамите както в САЩ, така и в СССР не е никак лесно да полетят към звездите. Местата в екипажите са малко, а мъжете космонавти ги размазват по всички показатели. Американките се намират в почти същото положение, но за тях всичко се променя, когато започва програмата на космическите совалки – почти при всеки полет е включвана и жена.
Семейство и рекорди
Светлана Евгениева Савицкая е родена в Москва в семейството на маршала от авиацията, два пъти герой на СССР – Евгений Яковлевич Савицкий. По време на Втората световна война го наричат Дракона. Лично е свалил 22 противникови самолета и умело командва авиационен корпус. След военните години не се затваря в канцелария. Остава на действителна бойна служба до 70-годишна възраст, като лети на най-новите образци самолети по онова време.
През 1966 г. Светлана завършва училище, после постъпва в институт и едновременно с това сяда на щурвала на самолета. Лети с МиГ-15, МиГ-17, Е.33, Е-66Б, занимава се и с парашутна подготовка. Абсолютен световен шампион по висш пилотаж. Автор е на 3 световни рекорда в груповите скокове с парашут от стратосферата и на 15 световни рекорда от реактивни самолети.
Заради спортните си постижения е удостоена със званието заслужил майстор на спорта на СССР през 1970 г. . По време на работата си като летец изпитател, Светлана Савицкая лети на повече от 20 типа самолети.
СССР и жена в Космоса
На 19 август 1982 година Савицкая лети на борда на „Съюз Т-7“ заедно с Леонид Попов и Александър Серебров. Мисията продължава 8 денонощия. По времето на този полет на Савицкая ѝ хрумва идеята, че е време жена да излезе в открития Космос. При това тя не мисли за себе си – след нея по програма е предвидено в Kосмоса да прекара три месеца Ирина Пронина, която би могла да осъществи такава мисия.
Когато се завръща на Земята, Савицкая излага идеята си, но ръководството приема думите ѝ скептично. Оправданието – няма практичен смисъл, а и е тежко за жена. Ирина Пронина така и не лети в Kосмоса. Жестоката борба в космическия отряд я лишава от място в екипажа. А причината за отпадането ѝ днес звучи нелепо – Пронина е женена два пъти.
Първи полет
Само няколко месеца по-късно обаче отношението към идеята на Савицкая се променя кардинално – става ясно, че американците се готвят за излизане на дама в открития Kосмос. И разбира се, съветското командване решава, че е недопустимо идеологическият враг да запише още едно постижение в сметката си. Времето да се победят американците е твърде малко. Светлана Савицкая е повикана и директно ѝ е поставен въпроса – дали ще успее да се справи с такава задача. Подготовката за полета тече в ускорен порядък.
На 17 юли 1984 година „Съюз Т-12“ с Джанибеков, Савицкая и Игор Волк стартира от Байконур, а денонощие по-късно се скача успешно със станцията „Салют-7“. Историческият за Савицкая момент настъпва на 25 юли. Двамата с Джанибеков излизат в открития космос, където в продължение на три часа и половина работят по серия планирани задачи. Приключват малко по-рано, отколкото е отделеното за извършване на работите време. През цялото време от Земята следят състоянието на Савицкая, но не са забелязани никакви проблеми. Работи професионално и по нищо не отстъпва на колегата си.
Награди
Светлана е наградена с два медала „Златна звезда“ Герой на СССР и два ордена Ленин, с ордена „Почетен знак“. На името ѝ са наречени две малки планети (астреоиди) – № 4118 (Света) и № 4303 (Савицкая). „Космосът не пречи на личния ми живот. Много ми харесва фразата, че трябва да правиш нещата така, че да не се налага да жертваш каквото и да е друго от живота си“ – с тази формула за щастието Светлана Савицкая се ръководи в живота си и до днес.
