Нина Александрова
За тях се знае много. Любовта им е като съвършен контрапункт. В началото са безумно влюбени, накрая – взаимнозависими и гневни. Салвадор Дали обича своята Гала, тя е единственият модел, който рисува. Търпи изневерите й с достойнство, възхищава й се до края, дори й купува отделен дом – крепост в Пубол, Каталуния, където може да я посещава само с предварително дадено от нея разрешение. Както и да постъпва с него, тя го вдъхновява да твори. Без нея талантът му не функционира.
Гала Дали е родена на 7 септември 1894 година в Казан, Русия, името й е Елена Дяконова. Израства в Москва в семейство на интелектуалци с общо четири деца. Муза е и на френския поет Пол Елюар, за когото се жени преди Салвадор. Среща художника на морския бряг през 1929 г. в Коста Брава, Испания. По онова време тя е на 35 години, а той – на 25. Гала е страстна, решителна, високо образована и интелигентна. Любовта веднага пламва между двамата с неудържима сила. В Гала обаче има и тъмна страна, доказателство за която е дъщеря й от Пол – Сесил, игнорирана от своята майка през целия й живот. Салвадор пренебрегва този факт.
Любовта между него и Гала продължава 53 години. Художникът нито за миг не отстъпва от думите, с които я увековечава: „Вечността сме аз и ти“. Бащата на Салвадор е против двамата да сключат брак, но те го правят – 5 години след запознанството си. През 1958 г. се вричат и в църква. Живеят в Порт Лигат, близо до Кадакес, но често пътуват до Париж и Ню Йорк. Гала има много извънбрачни връзки, Дали й прощава всяка една от тях… Музата на художника умира в Порт Лигат през 1982 година. Погребана е в крепостта в Пубол. След нейната смърт Дали губи желание за живот и умира няколко години по-късно – през януари 1989 г.
Днес никой не може да отрече, че Гала има деструктивно влияние върху Салвадор. Манипулира го, унижава го, възползва се от таланта му, за да трупа пари, нужни й при поддържането на висок стандарт на живот и осигуряването на млади любовници. Едно е сигурно обаче – двамата със Салвадор са се обичали, поне в началото. В един момент стават взаимнозависими – той от любовта й, тя от парите му. Това ги прави гневни, самозаличаващи се, а последните им години заедно са повече от мъчителни. Нищо не спира Гала, тя е безскрупулна – бори се неумолимо и агресивно за правата и хонорарите на съпруга си с галеристи, купувачи и колекционери на съвременно изкуство. Управлява всичко – сметки, финанси, договори. Художникът е неприспособен към реалния свят, не знае нито стойността на парите, нито различава валутите. Без нея не би постигнал нищо.
В автобиографичната си книга „Тайният живот на Салвадор Дали“ творецът пише: „Съдбата беше предопределила тя да бъде моята Градива („Ходещата жена“, митологическа фигура от 20-и век, героиня от новелата „Градива“ на немския писател Вилхелм Йенсен). Тази, която се движи напред, моята победа, моята съпруга“.
Какво го кара да е така прилепен към Гала? Когато я среща, той е девствен, нещо повече, има фобия от интимен досег с жена. До края на живота си не спи с друга, освен с нея. Салвадор е последовател на кандалулизма – вид екхибиционизъм, при който сексуалната възбуда се постига при вида на голата сексуална партньорка. Това кара много изкуствоведи да гадаят дали художникът изобщо е осъществил полов контакт с Гала – някои от тях са твърдо убедени, че такова нещо никога не е имало. Именно с тази фобия и пристрастеност Гала го привързва психически и го прави зависим от себе си, лесно го манипулира. Той до такава степен е вманиачен по любимата си, че започва да подписва картините си не само със своето, но и с нейното име в началото на 30-те: често обича да казва: „Аз рисувам най-вече с кръвта ти, Гала!“ Неслучайно тя се появява в творбите му като религиозна фигура – в повечето случаи е Дева Мария, а художникът признава: „Ако можех, щях да полирам Гала като диамант, за да я накарам да блести, да бъде колкото се може по-щастлива. Бих се грижил за нея повече, отколкото за себе си, защото без нея съм загубен„.
Разбира се, Салвадор е мъж, който обича прекомерно и като такъв, не издържа начина на живот, който Гала води в Питбул малко преди да си отиде от този свят – оргии с много пиене и млади творци, които са сексуални и финансово поддържани трофеи за нея. По онова време художникът вече е с прогресираща парализа и не е в състояние да твори. Състоянието му се влошава, той става пленник на своите капризи. В един момент до такава степен я пребива, на ръба на изтощението – и от себе си, и от нея, че й счупва две ребра. Като ответен удар, за да не се стигне по-далеч, Гала го кара да изпие немалко амфетамини и седативи. В резултата на това той получава необратими неврологични увреждания. Независимо от всичко, когато две години по-късно Гала умира, Салвадор спира да се храни, плаче ден и нощ, с невероятна ярост издрасква лицето си с нокти, не пие вода, подпалва една от стаите, като луд крещи името й…Така и не напуска Пубол, живее със спуснати завеси на прозорците, в тъмнина.
