Нина Александрова
Годината е 1909. На 9 юни 22-годишната домакиня Алис Хайлър Рамзи става първата жена, прекосила Америка с кола. Заедно с три нейни приятелки, които не знаели да шофират, изминава разстоянието от Ню Йорк до Сан Франциско (3800 мили, 6115 км) за 59 дни.
През 1903 г. лекарят Хорейшо Джексън става първият човек, успешно прекосил територията на САЩ. Заради облог от 50 долара той изминава пътя от западния Сан Франциско до източния Ню Йорк в продължение на над 60 изтощителни дни. Това обяснява защо е толкова голям общественият интерес към подвига на Алис Рамзи и вестниците така ревностно следят пътя на четирите дами, като не спират да определят начинанието им като опасно, нелепо и отвъд възможностите на жените шофьори. Дори в деня на потеглянето им в. „Ню Йорк таймс“ ги осъжда за опит да вършат работата на мъжете.
Коя е Алис Хайлър Рамзи?
Алис Хайлър Рамзи е родена в Ню Йорк. Завършва колежа Васар през 1907 г. Същата година се омъжва за конгресмена Джон Рамзи от Ню Джърси. Той ѝ купува двуцилиндров Maxwell Runabout, считайки, че автомобилът е по-безопасен от язденето на любимия ѝ кон, особено след като веднъж той препуска в галоп, без да се подчинява на юздите.
През 1909 година Алис оборудва колата с различни къмпинг-съоръжения, някои резервни части – гуми, тръби, бутилка за сгъстен въздух, допълнително масло, включително и ютия, гуми, лопати, брадва, въже и всичко, което може да потрябва по време на път. Край Чикаго добавя резервен петгалонов резервоар на газ. Слага в багажа малък фотоапарат, какъвто Kodak започна да разпространява точно в началото на новия век, което обяснява наличието на много снимки.
Едно пътуване, което дълго ще се помни
В действителност пътуването през 13 щата вместо весела екскурзия се превръща в истинско изпитание. Само 244 км от пътя има изкуствена настилка. Задният мост на колата се чупи на два пъти. Сменени са гуми 11 пъти, безброй пъти Алис затяга разхлабени болтове и почиства свещите, ремонтиран е счупеният педал за спирачките и още куп главоболия. За смяна на задна полуос и за ремонт на магнета се налага да извикат механик, който пътува от Денвър 400 мили (660 км).
По това време за района няма карти. Навигацията е с помощта на телеграфните стълбове – повечето проводници са белег, че водят към град. Пътуващите разчитат на направленията в публикуваната Blue Book, които са оразмерени от гледна точка на километражите дори между разграничими сгради, дървета или други отличителни естествени маркери.
Пътешественичките са съпроводени в полуоткритата кола от поройни дъждове, които превръщат пътищата непроходима рядка кал. Един фермер ги извлича на два пъти от кални ровове, като втория път удвоява цената за услугата. Когато водата се ширва до хоризонта, трите спътнички се качват на влака, за да намалят натоварването и Алис продължава сама.
Пресичат дерета без мостове. Пропадат в тунели, изкопани от прерийни кучета. Изкачват стръмнини в Скалистите планини. Отзовават се на закъсал шофьор с Mitchell и го изтеглят с гладките си гуми по стръмния хълм. Свършва им горивото по пътя. Десетки пъти дамите трябва да разчитат на милостта на непознати да бъдат изтеглени от канавки или защитени от буря. На два пъти са игнорирани препоръките на мъже опасни участъци от пътя да бъдат преодолени с влак. Когато достигат рекички и малки блата, Алис вдига полите и нагазва, за да провери дали колата може да мине.
И това не е всичко…
В Небраска пътуването е задържано за два часа от водена от шериф хайка, която преследва убиец. В Уайоминг попадат в хотел с дървеници в леглата и прекарват по-голямата част от нощта върху маса. В Невада дамите кръстосват пътя си с индианска ловна дружина на коне.
Накрая четирите жени достигат до жадуваната Калифорния. Тук пътищата са най-добри, след като са напуснали Чикаго. Вестта за приближаването им е оповестена от вестниците. Равносметката е изминати 3800 мили за 60 календарни дни. Всъщност чистото време на пътуването им е само 42 дни, като останалите 18 дни отиват за посещения на исторически забележителности, както и на закъснения, дължащи се на лошо време и повреди. Средната скорост на ден е 90,5 мили (150 км) или 7,54 мили/час (12,5 км/ч).
Алис Хуйлер Рамзи умира през 1983 г. Тя е първата жена, въведена в Автомобилната зала на славата и е обявена за жена автомобилист на века.
