Принцеса Рудабе: Театърът е спасил немалко животи, спаси и мен

Ралица Стоянова завършва актьорство за куклен театър в класа на професор Боньо Лунгов, след което става част от трупата на театър „Константин Величков“ в Пазарджик. През 2015 печели награда „Сивина“ за ролята на мащехата в представлението „Хензел и Гретел“, година по-късно е номинирана за Полет в изкуството на наградите „Стоян Камбарев“. Във филма „Жените наистина плачат“ си партнира с Мария Бакалова, която е нейна екранна сестра. Може да я гледате и в прекрасния спектакъл в столичния театър „Азарян“ – „Шахнаме: Сказание за Зал“ като принцеса Рудабе.

Г-це Стоянова, как спектакъл като „Шахнаме: Сказание за Зал“ се появи на бял свят?

Проектът е на Елена Панайотова, която е и режисьор на спектакъла. „Шахнаме – Книга на царете“ е най-значимият национален епос на Персия. Състои се от 60 000 строфи и в него е описана историята на Персия от най-древни времена до проникването на исляма през VII век. Писана е от Фердоуси в продължение на 35 години, в периода 976 – 1011 г.  За първи път се поставя този текст в България и съм изключително признателна за работата по него. Пренася те векове назад и разбираш как темите тогава и сега са еднакви, а именно войната поради политически конфликти, любовта, страхът и вярата. Искаше ми се войната да остане за отминалите векове, а ние само да изиграваме историята.

На мен лично ми липсват такива спектакли. Добрите послания стигат до хората по-бързо с изкуство. Как те зарежда теб лично?

Изкуството променя хората и то към по-смислено живеене. Иска ми се всички от малки да пеем напрекъснато, да танцуваме, да играем в театрални трупи и вярвам че така ще изчезне агресията веднъж завинаги. Театърът е спасил немалко животи, спаси и мен.

На какво ни учи спектакълът?

Учи ни на споделяне. Споделяне на емоции, на тишина, на заедност. Казва ти с едно леко намигване и усмивка, че не си сам в проблемите си и всичко скоро ще се оправи, а сега си поплачи или може би се усмихни.

„Шахнаме – Книга на царете“ е под закрилата на ЮНЕСКО за културно наследство. Какво трябва да вземем от персийската култура?

Всъщност ние дълбоко в корените си имаме еднакви вярвания, но в съвременния свят сме ги забравили. Спектакълът „Шахнаме: Сказание за Зал“ ни напомня за обичта и уважението към близките, уважението на мъжа към жената и на жената към мъжа, уважението дори към врага. Всеки гледа на другия като към Бог, но и усеща себе си като Него, като част от Цялото. В това вярвам и аз, всички ние сме частичка от Бог и той е точно вътре в нас.

 По какво българите се различават от тази култура? Вие бяхте и в Техеран със спектакъла.

Това е доста различен свят от нашия. Те имат изградени вярвания, които се различават поне във външната обвивка с нас. Разбира се, визирам най-вече правата на жените там или по-скоро липсата на такива, както и забулването им. Това е нещо, което не мога да приема. Докато бяхме там, първите дни ми беше много трудно да нося на главата си кърпа, изпитвах огромна съпротива, но това е едно от изискванията и ако искаш да си на тяхна територия, трябва да го спазваш. Има и морална полиция, която следи за това.

Иран има страхотно отношение към културата си и изобщо към културата. Великолепни дворци, музеи, джамии, кина, театър и всичко е древно и запазено. Изключително талантлив народ са, киното им е на световно ниво, театралните им и кинофестивали са големи и международни, имат изключителни писатели, спортисти, актьори. Изобщо изкуството е на пиедестал. Иранският народ държи на ценностите си и ги пази.

Ти играеш Рудабе. Какво ти беше най-трудно, за да се превъплътиш в ролята?

Да пресъздам характерните им персийски движения в съчетание с римите. Това са абсолютно различни културни жестове и то древни, а е нужно да идват естествено, все едно така си говоря. Даже толкова се упражнявах извън репетициите, че в един момент се усетих, че говоря с жестове докато се къпя, докато шофирам и говоря с приятели. Така разбрах, че вече са станали част от мен. Дори на всяко представление си импровизирам с различни. А в началото – мъка, мъкааааа.

За коя роля си мечтаеш?

За толкова много роли си мечтая, но най-хубавото е, че винаги ми се сбъдват, затова нека си помечтая за нещо „по-нереално“. „Хамлет“ – нека ми се случи Хамлет!

А като жена за какво си мечтаеш?

Да си живея спокойно. Без убийства, агресия, изнасилвания, болести. Да си живея простичко и спокойно.

За какво плачат жените?

За всичко! Защото ни минава през душите. Жената не може да плаче без причина. Това е нашият най-прекрасен начин да се изразим. Ако и мъжете го правят по-често, няма да имат нужда от физическото проявление. Нека се учим от децата и да не потискаме сълзите им.

Как минава един ден на принцеса Рудабе?

В търсене на красотата през деня и благодарност вечерта. Това е мъдрото ми обобщение, иначе и с прости неща се занимавам. Те са най-ценни.

Прочетете още:

„Шахнаме: Сказание за Зал“ – древният код на човечеството