Нина Александрова
Тя е депутат. Той е свещеник. Красиви са, на средна възраст, успели, с едно дете. Обичат се. Какво може да се обърка? И защо им трябва наръчник по полиамория – какво е това, как се прилага в ежедневието, във връзките, в секса, нужни ли са графици, промени, разговори? Това е темата, която занимава Селма Вилхунен, сценарист и режисьор на двучасовия финландски филм „Четирима непораснали възрастни“. В центъра на сюжета е двойка, която след изневярата на мъжа решава да има полиаморна връзка. Филмът говори за сексуалните и емоционалните нужди на Юлия и Матиас, както и на партньорите им извън брака – Миска и Ени.
Думата „полиамория“ е съставена от две думи – гръцката πολύ, което означава много и латинската amor – любов. Става въпрос за нова практика в отношенията между мъжете и жените – желание за участие в любовна връзка с повече от един човек, по едно и също време и със съгласието и знанието на всички във връзката.
Филмът поставя много въпроси. Полиаморията ли е модерното лице на любовта? Най-големият хит ли е при експериментите, към които са склонни хората, ангажирани от дълги години с работа, брак, деца, отговорности и графици? И да, и не. За мен е противоречие, вид контракултура – съвкупност от много вярвания и идеи от различни времена и с всякакви мащаби. От една страна е сигурността на брака, от друга е липсата на предразсъдъци, които обикновено са спирачка за определени наши действия. Полиаморията днес се определя като консенсусна, романтична и интимна връзка с множество партньори. Никой не крие, всеки знае за другите, говори се открито за отношения, чувства, емоции, секс.
Тук обаче идва противоречието и другият въпрос, който също няма еднозначен отговор – „Може ли полиаморните любовници да владеят чувстата си?“ Това се опитват да правят всички в „Четирима непораснали възрастни“. С течение на времето те съзряват емоционално и накрая режисьорският поглед към това, което се е случило, е хуманен и щадящ, а не размахващ назидателно пръст на фона на клишета и истини, възприемани за абсолютни с векове.
Всъщност фабулата е проста – разиграват се отделни ситуации като по наръчник, кинематографично се проследяват реакциите и чувствата на всички замесени. Юлия разбира за изневярата, пита мъжа си дали ще я напусне, той отговаря отрицателно и моли за прошка, обича я, няма да се вижда повече с Ени, без значение е последната година, в която го е правил…Юлия е умна жена, знае какво иска – да си върне предишния живот, знае че това няма как да се случи, наранена е, трябва да се предпази емоционално. Затова предлага полиаморни отношения – Матиас да продължи да се вижда с Ени със знанието и одобрението и на тримата. Колкото и да е трудно, всичко започва…Героите говорят, срещат се, Юлия плаче, Матиас вижда Ени, взимат кокаин, пият вино, правят секс, накрая той се прибира при жена си. После Юлия среща Миска, ляга си с него, Матиас се страхува, ревнува…След това Ени забраменява, Юлия е сломена, но го приема. Детето се ражда, всички ходят на църква..
Предполагам, че за нашите георграфски ширини този финландски прочит на любовта и отношенията между мъжете и жените в XXI век е утопичен. Но всеки от нас би могъл да превъзмогне назиданието, което се надига вътре в него и да погледне отвъд хоризонта, да даде шанс на различието и най-вече да се опита да чуе другия, когато иска да говори за любов, флирт, чувства. И, не, не става въпрос дали сме широкоскроени или не, а за това да общуваме емоционално по-зряло и осъзнато.
След този филм за мен основният въпрос е: Можем ли да живеем брака без тайни? Трябва ли на всяка цена да сме открити и честни? Винаги да сме гарант, че другият няма да бъде наранен? Това не означава ли, че губим личното си пространство и няма с какво да го заменим, и не е ли вярно, че с болките израстваме, а толерантността понякога може да ни накара да реагираме тесногръдо?
А ако решите да гледате филма, запитайте се накрая: Някой от тези четирима герои беше ли щастлив?
