Нина Александрова
Ерик-Еманюел Шмит е роден на 28 март 1960 г. в Сент-Фуа-ле-Лион, Франция. Дебютната му пиеса е „Жените срещу Дон Жуан“ (1991), но пробивът му в театъра става с втората му пиеса „Посетителят“ (1994). Следват множество успешни заглавия, като „Енигматични вариации“ (1996), „Развратникът“ (1997), „Фредерик или Булевардът на престъпниците“ (1998) и „Хотел между тоя и оня свят“ (1999). Освен като драматург, писателят е известен и с редица успешни романи. Първият от които, „Сектата на егоистите“ (1994), получава награда „Д`Артоа“ за най-добър дебют. Книгите му са преведени на 46 езика и пиесите му се играят в над 50 държави. Той е най-изучаваният автор в училищата и колежите.
Световните религии играят важна роля в произведенията на писателя. Особено популярен по света е неговият цикъл “Кръговрат на незримото”, 6 приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки: „Миларепа“, „Г-н Ибрахим и цветята на Корана“, „Оскар и розовата дама“ и други, като последната е книгата му посветена на християнството – сред най-широко четените негови произведения.
Един ден, в пустинята Сахара, докато все още е студент по философия, Ерик-Еманюел Шмит усеща, че може би е загубил посоката, в която трябва да върви. Това е повратна точка за него – за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот, а този чудодеен инцидент в пустинята е с траен ефект върху целия му живот като писател и човек. Сърцето на младия по онова време Шмит се изпълва с ужас, но след миг той усеща до себе си присъствие. Присъствие, което ще промени живота му завинаги. Това е момент, който преобразява съдбата на французина и го кара да насочи търсенията си във флуидните сфери на духовното и литературата.
В „Оскар и розовата дама“ авторът поставя един от най-значимите въпроси, който всеки един от нас в някакъв момент задава: „Ако Бог съществуваше, то защо тогава страдаме?“ В случая тази мисъл идва в живота на едно болно 10-годишно момче. Може ли Господ да помогне? Това е, което малкият Оскар се пита. Отговорът ще намери в писмата, които съчинява в търсене на връзка с надеждата. В тях разказва за вълшебната старица, която всеки ден го навестява – някогашното страшилище на ринга – кечистката Розовата дама! А също и за най-красивото момиче в болницата – Пеги Блу…
Както децата пишат писма на Дядо Коледа, тук Оскар пише до неизвестния адрес в отвъдното. За да открие, че любовта е единственият дар, който може да помогне на човек да намери своя път.
„Оскар и розовата дама“ ще се играе в Театър 199 „Валентин Стойчев“ на 22 декември от 19.30 ч. Следващите представления са на 27-и декември, 8-и и 24-ти януари.
***
Насърчен от международния успех на първия си филм Одет Тулмонд, Шмит адаптира „Оскар и розовата дама“ за екрана. Той също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като „Моят живот с Моцарт“ и др. През октомври 2012 г. дебютира дори в Националната опера в Париж с „Мистерията на Бизе“, а през 2014 г. публиката посрещна премиерите на две великолепни опери по негови текстове.
През септември 2013 г., изпълнявайки житейска мечта, Шмит продуцира първия си графичен роман „Приключенията на пиленцето“ и продължава своето навлизане в този жанр.
Авторът изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително в Народния театър “Иван Вазов” в България, при посещението си през 2020 г.
През 2016 г. Ерик-Емануел Шмит беше единодушно избран за член на журито на “Гонкур”.
Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33-о място, заето преди това от Колет и Кокто.
От 2002 г. Ерик-Еманюел Шмит живее в Брюксел и от 2008 г. е натурализиран белгийски гражданин. От януари 2012 г., заедно с актьора Бруно Мецгер и режисьора Франсис Ломбре, е ръководител на театър „Рив Гош“ в Париж.
Всъщност талантът на французина идна от детството му навярно, по време на което живее доста затворено заради подигравките на другите деца – за тях той е странен комбинация от кавказки, виетнамски и карибски черти. „Чувствах се в изгнание“, споделя той. Заживява с книгите – чете много, а на 11 години пише първия си роман. На 16 г. учи в лицей, на чиято сцена поставя и първата си пиеса. След това записва философия, а известният Жак Дерида е негов професор. Въпреки че е доктор по философия, Шмит пише леко, посланията му стигат лесно до читатели и зрители.
„Спонтанно, аз съм драматург, защото драмата е диалог, дебати, въпроси. С усилия станах писател, за да мога да превърна в книги сюжетите, които не са подходящи за сцена. Но прозата не ми носи същото удовлетворение като театъра“, споделя Шмит. И уточнява: „С изявите си на сцената се лекувам от самотата на писателя“.
Това обаче далеч не е всичко, защото многоликият французин разбира и от музика – признава, че животът му е неразривно свързан с Моцарт. Когато е на 15 години, свръхемоционалният Ерик-Еманюел преминава през тежък период на депресия и обмисля самоубийство. Един ден попада на репетиция в операта в Лион и магията в гласа на оперната певица го връща към живота по необясним дори за него начин. „В този ден бях спасен от изкуството и намерих смисъл в живота“, признава по-късно той.
Шмит е и изпълнител – на вечеря във Франкфурт, събрала всички негови издатели (включително българските), той свири на пиано – свое произведение, което е съчинил… на пет години!
Иначе…Шмит обича препечен хляб, ненавижда огледатала, любува се на плачещите върби и движението на водата. В двора на къщата му има фонтан, който му напомня за разбирането на будистите за вечно променящото се в живота. На воля играят и трите му кучета. Има много книги и пиано, защото счита всеки дом без тях за необзаведен. Почти във всяка стая пък ива вази с божури и свещи с лавандула…
***
РЕДОВЕ ОТ ПИСМАТА НА ОСКАР…
***
Дядо Боже, здрасти,
Казвам се Оскар, на десет години съм и това е първото писмо, което ти пиша, щото заради училището нямах време.
Ужасно мразя да пиша! Трябва някой наистина да ме е задължил! Защото писането е само една лъжа, която разкрасява реалното. Едно такова нещо за възрастни.
Никога не съм се обръщал към теб, защото не вярвам, че съществуваш. Само че ако го напиша така, е кофти и ти няма да ме вземеш присърце. А аз имам нужда да проявиш интерес.
Даже много ще ме устрои, ако ти остане време да ми свършиш някоя и друга услуга.
Ей сега ще обясня…
***
Маминка Роза ли? Няма да ти я представям, Дядо Боже, тя ти е аверче, нали тя ми каза да ти пиша! Измежду жените с розови престилки, които идват отвън за да прекарат известно време с децата тук, тя е най-старата. Била е кечистка, наричали са я Удушвачката от Лангедок, победила Ула-Ула – кучката от Бухенвалд.
***
Дядо Боже, днеска изживях пубертета и да ти кажа, хич не мина леко. Леле, какъв ужас! Струпаха ми се цял куп неразбории и всичко това заради момичета! Така че вечерта съм повече от доволен, че съм на двайсет, защото си казвам: Най-лошото мина. Пубертет, не мерси!
***
Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е бил подарък, а ни е бил даден назаем. И тогава се опитваме да го заслужим.
***
Мили Дядо Боже,
Благодаря ти, че дойде.
