Нина Александрова
Преди 128 години на 15 януари се ражда един велик българин – талантливият поет и публицист Гео Милев. За краткия си, едва 30-годишен живот, той успява да остави трайна следа в историята на родната литература. Георги Милев Касабов, както е рожденото му име, е и издател, преводач, театрал, както и известен последовател на символизма и експресионизма. Българин, изпреварил времето си, живял в епоха, отнела живота му.
Роден е в Раднево, в семейството на учителя и журналист Мильо Касабов. Семейството обаче се мести в Стара Загора, където през 1907 г. основава книжарница и издателство. Там Георги (Гео) учи в гимназия и изготвя ръкописни вестници, дори сам им прави илюстрации.
На 12 години започва да пише и да превежда стихове
Сякаш знае, че животът му ще бъде кратък и бърза да направи чудеса. От това време са първите му карикатури на цар Фердинанд, а първоначалните му опити в лириката са повлияни от поезията на Пенчо Славейков.
Следва Филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, когато е едва на 16 години! След това продължава образованието си в Лайпциг. Там слуша лекции по философия, литература и театрално изкуство. Опознава културния живот в Германия и сам започва да пише литературна критика.
През декември 1913 г. в списание “Листопад” се появяват първите му публикации – „Литературно-художествени писма от Германия“. Следващата година заминава за Лондон, където среща Емил Верхарн. През Първата световна война го връщат в Германия, откъдето бива изпратен обратно в родината. Бурно навлиза в литературния живот, но през 1916 г. е мобилизиран в Школата за запасни офицери в Княжево. Изпращат го в 34-ти Троянски полк, който е разположен при Дойран. Става командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. поста му е подложен на артилерийски огън от англичаните. Милев е тежко ранен и губи дясното си око, оперират го в Берлин.
След като се връща в София, започва да издава списание „Везни“ (1919 – 1922), което става трибуна на символизма и експресионизма по онова време у нас. Гео Милев публикува и в списание „Пламък“. Рубриката му там е под надслов „Грозни прози“. Заради поемата му „Септември“ 8-ми брой на списанието е конфискуван, а Милев е изправен пред съда. През януари 1925 г. списанието е забранено, а той – осъден на година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години.
Решава да обжалва, но на 15 май е извикан за справка в полицията, след която изчезва безследно. Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София. Стиховете му обаче остават да съществуват и век по-късно са все така силно въздействащи.
Дневник
Сега е твърде късно. Сбогом.
(Защото много те обичам!)
Но няма в страст да те обкича.
(Аз избледнял съм. Твърде много.)
Сега е вече късно. Всичко.
Денят. Нощта. И аз. И ти.
И закъснялата усмивка,
разляна в скръб из вазите
на твоя взор…
Безплодна вечер!
Сърцето ми не чака тайна.
(Аз или тази бледна вечер –
но бледнината е безкрайна!)
Разбирам. Зная. Няма тайна.
Сега е твърде късно вече.
И в този час, когато с протяжна
безнадеждност
безславно небесата отдръпват се назад
към някаква далечна, трагична безконечност —
аз нося свойте стъпки загубен в тъмен град.
Към някаква далечна, трагична безконечност
залязва улицата, грешният площад —
и всуе листят вечерни жени с продажна нежност
по черни тротоари…
Не си от този свят!
О всуе лeтят вечерни жени с продажна нежност…
— като кошмар страхотен сред тишина гробовна.
Реалността — нелепа, свирепа и върховна —
изправя се над тебе в злокобна безметежност.
Реалността нелепа, свирепа и върховна
изрича твоята присъда с горда нежност:
снеми от свойто рамо порфирата тъжовна
и отстъпи към тиха монашеска безгрешност!
