Нина Александрова
Луи-Фердинан Селин има невероятна житейска история. Роден е в Курбьовоа, край Париж през 1894 г. Участва като доброволец в Първата световна война, получава военен медал и кръст за храброст, след тежко раняване е демобилизиран и работи като тиловак в Камерун и Англия. След войната завършва медицина и участва в хуманитарни мисии в Африка и САЩ.
През 1930 г. се завръща във Франция и става лекар в парижко предградие, а през 1932 г. публикува първия си роман „Пътешествие до края на нощта“, който получава наградата „Рьонодо“ и е възприет като голямо литературно събитие. Селин съчетава форма и съдържание, като използва безпрецедентен за френската литература разговорен език и цинизъм на изказа в онзи момент – те се оказват единственото оръжие, способно да провокира реакция в един самозабравил се свят на насилие и алчност.
Четири години по-късно излиза романът „Смърт на кредит“ и затвърждава репутацията му на новатор и на необикновен талант.
„Пътешествие до края на нощта“
„Пътешествие до края на нощта“ е едно от големите постижения на антивоенната литература. С целия си непрогледен мрак романът на Луи-Фердинан Селин всъщност е дълбоко човешки и състрадателен, а подвигът му е в безмилостното разобличаване на истината. Неслучайно заглавието се нарежда сред стоте най-велики книги на всички времена, определени от 100 писатели от 54 страни.
Книгата е едновременно автобиография и фикция. С богат на находки и шокиращ език, авторът ни увлича с героя Бардамю и неговия двойник Робенсон в едно гротескно пътешествие през живота, през света и през смъртта. Бардамю преживява войната, лута се из джунглите на колониална Африка, живее в нечовешкия свят на индустриална Америка, лекува сиромасите в едно от парижките предградия, навсякъде следван от верния си и омразен Робенсон. Двамата стигат до края на самите себе си, там, където човешкото се разпада и освободен от всяка условност, индивидът се показва в цялата си окаяност.
Романът звучи и като подигравка със света, и като израз на човешката болка. Звучи като преобърнато обяснение в любов към един свят, който не може да обича, един последен, задавен с кръв смях пред най-тъжната шега, един истински реквием за човечеството.
Да си припомним някои разсъждения на Луи-Фердинан Селин:
„Да пътуваш е много полезно, раздвижва ти въображението. Всичко друго е умора и разочарование“.
„В живота човек не се изкачва, а слиза“.
„Богатият не трябва да убива, за да яде. Той наема хора. Богатият не върши сам зло. Той си плаща“.
„Моят проблем се нарича инсомнията. Ако бях спал добре, нямаше да напиша и ред в живота си“.
„През живота си никога не съм гласувал. Винаги съм осъзнавал, че идиотите винаги са мнозинство и е сигурно, че ще спечелят“.
„Мъката е като ужасната жена, за която сме се оженили. Може би е по-добре да я обикнем поне малко, отколкото цял живот да се скапваме да я бием. След като е ясно, че няма да я усмъртим, нали?“
