„Нирвана“ – безумният любовен полет на Яворов и Лора

Любовта е най-прекрасното и в същото време най-страшното нещо на този свят. Безумна стихия, която може да те прехвърли за части от секундата от пълно щастие до пълно отчаяние. Чувствен асансьор, способен да изпие и последната капка живот на всеки.

За историята между Пейо Яворов и Лора Каравелова се говори и до днес и е ясно, че причината за смъртта на двамата е пламенната им любов, граничеща с лудост. Тя е едва 27-годишна, когато отнема живота си, а той я последва. Нов и блестящ прочит на написаната през 1982 г. пиеса „Нирвана“ прави режисьорът Стилиян Петров в Театър 199 „Валентин Стойчев“, с участието на Деян Донков и Радина Кърджилова в ролите на Яворов и Лора.

Любовта

Безспорно Яворов е един от най-талантливите български поети може би за всички времена. Съпругата му Лора – красива и до безумие ревнива и обсебваща, има доста трагична съдба, каквито са и взаимоотношенията ѝ с поета. Въпреки че е обожаван заради творчеството си, често остава недолюбван и дори леко мразен, защото много хора го обвиняват за смъртта на жена му. Тя се самоубива след скандал с Яворов в негово присъствие. Той е толкова наранен от нейната нелепа и внезапна смърт, че също прави опит за самоубийство, но неуспешен, след който остава сляп. Постановката ни представя именно онези последни часове на двамата, а задушевната атмосфера на театъра ни потапя в годината на случилото се преди повече от век.

Обществото

Проблемът Лора-Яворов е сензация за онова време и общество, което има различни порядки и манталитет. Първите свидетели на трагедията твърдят, че поетът е убил жена си. Тази мълва бързо тръгва из града като заразна чума и оставя грешни впечатления в хората.

Доктор Дрянков, близък до семейството на Лора, е първият, който разгласява невярната информация. Той никак не одобрявал брака между Лора и Яворов. След това скандалът е раздухан от пресата и се така се превръща в най-обсъжданата тема през 1913 г. Първоначално изобщо няма съмнение за това дали е убийство или самоубийство. Почти всички са на страната на Лора и смятат, че Яворов я е погубил.

Причините

Каква обаче е причината Лора Каравелова да посегне на живота си и дали всъщност е една или куп малки неща, които са се натрупали до краен предел? Именно тези отговори търси спектакълът „Нирвана“, а прочитът на режисьора Стилиян Петров е повлиян от интерес към граничните човешки състояния и взаимоизяждащата и саморазрушителна любов.

На социално-историческо ниво техният романс представя незаобиколимия сблъсък на силните индивидуалности (той – гениалният поет и пламенен революционер, тя – интелигентната и свободолюбива наследница на влиятелната софийска фамилия Каравелови), но на вътрешно психологическо ниво е проследено вечното единоборство между мъжкото и женското начало, между половете не като социални роли, а като космически енергии, увлечени в нескончаем танц.

С две изречения пиесата може да бъде разказана така: мъж и жена, застават един срещу друг, за да си кажат всичко, което имат да си казват. Диалогът завършва с два изстрела.

Ако човек не живее истински, може да закърнее за другите

„Ако човек не живее истински, може да закърнее за другите“, убеден е Деян Донков. Пиесата стъпва върху документален материал за отношенията между Яворов и Лора. Самият автор споделя, че случилото се между тях не е трагична случка от интерес за криминологията, а се дължи на това, че са носители на мощни енергии, събрали в себе си много от духа на епохата, но и характерни не само за тяхното време.

„Толкова силни наситени усещания не са проклятие, може да не са точно благословия, но е качество да можеш да обичаш, да страдаш, да се бунтуваш, да се бориш“, посочва Донков, с уточнението, че образът на Яворов му е близък и му става все по-близък с всеки изминал спектакъл. „В крайна сметка, това е моята професия – да се приближавам максимално, дори опасно, до образа“, не крие актьорът. И не отрича, че тази роля го натоварва силно емоционално, като обяснява, че затова е професионалист, за да издържа на такъв тип вълнения: „Един алпинист може да изкачи най-високите върхове – нещо, което аз никога не бих могъл, но пък мога да се натоваря емоционално на сцената и да издържа“.

Нирвана

Спят вечните води, безбрежните води – бездънни,
но в тях се не оглеждат небесата звездни,
и бродим ний наоколо безсънни,
и тръпнем пред безмлъвните им бездни.

Спят вечните води, бездънните води – безбрежни,
над тях се не навеждат хоризанти мрачни…
И впиваме ний поглед безнадеждни,
и тръпнем пред догадките си здрачни.

Предвечните води, всевечните води – кристални,
бездънни и безбрежни, призивно прохладни…
Но страх ни е да пием, нас – страдални,
безсънни, безнадеждни, знойно жадни