Мирът, без който не можем!

3 март – денят на Освобождението на България от Османско владичество. Денят, в който честватме нашата независимост и се гордеем с това, което са направили хората, дали живота си, за да живеем днес щастливи и свободни. Това е и една от причините да бъдем толкова благодарни на Русия и да приемаме този народ като братски. Днес обаче светът е изправен пред голямо изпитание. Думи като война, бомбоубежища, танкове, ракети, сирени и евакуация чуваме по няколко пътина ден през последната седмица.

Допреди броени дни всичко това като че ли съществуваше в съзнанието ни като думи от историята. Думи, които не искаме да осмисляме и споменаваме. Призраци, които старателно пропъждахме с вярата в дипломацията, здравия разум и хуманизма. Само че последните се оказаха не толкова силни, колкото ни се искаше да вярваме.

И светът стана различен. Дали изведнъж или като следствие на дългото ни нежелание да погледнем истината в очите, вече е въпрос без особено значение. Такова загуби и пандемията, и ваксините, и бюджетът, и цялото дребнотемие, в които иначе обожаваме да тънем. Политиката остава. Мразената, хулената, презираната. Причината или следствието. Или и двете, взети заедно.

Темата е една и е с етикет, който, колкото и да бъде избягван в официалните речи, има име – война. За жестокостта, скършените човешки и семейни съдби, нелепицата да се връщаме назад във времето, вместо да творим бъдещето си заедно, ще се говори още дълго време. Без никой за смее да прогнозира колко точно ще продължи всичко това и как.

Солидарността към случващото се в Украйна е лавина от съпричастност, подкрепа, кураж. Кадрите от разрухата обикалят земното кълбо за секунди и преобръщат наопаки иначе подредения ни свят. Особено на няколкостотин километра от събитията.

Тук и сега, нека благодарим! За най-голямото богатство, което имаме и което дори не сме се сетили да поставим под въпрос доскоро. Мирът! Без значение дали сме милионери или под линията на бедност, дали сме с няколко дипломи за висше образование или незавършено средно, дали блестим с изящество и красота или не чак толкова, имаме го! Благословени сме с него. Благословени сме да се събуждаме здрави, с близките си хора, със спокойствието за домовете си, с работата си, с ежедневието си. Дори то понякога да е трудно, напрегнато и мрачно.

Всъщност ние имаме много повече, отколкото можем да си представим. Въпросът е да го ценим, да го пазим, да го споделяме доколкото, когато и както е възможно. Да бъдем солидарни с тези, които нямат нашия късмет. Да осъзнаем, че богатството всъщност е точно в това, което притежаваме, без дори лично да имаме заслуга за него. Даденост, крехка и безценна! Ценност като никоя друга! Благо, за което са платили дедите ни на фронта. Фронт, към който никой, по никаква причина, не би следвало да се връща в 21- ви век. Във времето, в което умните технологии управляват човечеството, част от него се обръща векове назад.

Нека останем тук, в цивилизования свят на комуникацията и човещината! Нека си дадем сметка, че най-важните неща не са неща. И няма бюджет, с който да ги закупим. Можем и трябва единствено да благодарим за тях! По възможност без причината за това да е фатална!

Мир! Позабрававената дума, от която имаме най – силна нужда в момента! Не е въпрос само на геополитика. И на самосъзнание е!

Честит 3-ти март, българи!