Нина Александрова
Известният италиански актьор и режисьор Микеле Плачидо, който дойде в България като гост на тазгодишната „Киномания“, за да представи най-новия си филм „Сянката на Караваджо“, обяви, че ще снима следващия си филм в „Ню Бояна“ у нас напролет. Подробностите около мащабния проект засега той запази в тайна, но сподели, че има желание по време на подготвителния период в София да направи концерт с български музиканти. Самият той няма да пее, но ще рецитира стихове, както е правил многократно при сътрудничеството си с големи личности от музикалния свят като Енио Мориконе.
„В България има чудесни професионалисти, кинаджии и чудесна кино публика. Концертът ще бъде подарък към българската публика“, обясни актьорът. И допълни: „Ако младите считат, че мога да им бъда полезен с нещо, аз ще се радвам да помогна, без значение дали са италиански, френски или български изпълнители“. „Имах изключително приятна среща с Виктор Чучков, който беше сътрудник на Енио Мориконе. Маестро Чучков прави класическа музика, но през призмата на един български поглед, и в същото време оркестрации на модерна музика“, разказа още Плачидо.
За „Сянката на Караваджо“
„Мисля, че филмът за Караваджо е произведението на моята художествена зрялост. Ако погледнете италианските оперни композитори, повечето от тях пишат своите най-големи шедьоври след 80-годишнините си. Мисля, че музиката наистина е нещо трансцендентно. Това е най-великото изкуство“, убеден е творецът. „Искахме да направим един по-различен филм за Караваджо. Не просто да покажа колко красив е той, а да разкажа трудностите на неговия живот“, допълва режисьорът.
По думите му филмът за Караваджо е филм за нашето съвремие. „Действието се развива в една друга епоха, но става въпрос за същото нещо, което е проблем и за нашето съвремие – свободата на мисълта. Разликата е в костюмите, в декорите, които изискваха много работа и бяха едно финансово бреме“, признава италианецът.
Истинската страст
„Аз много често казвам, че моята страст е театърът, словото. Моят занаят е киното. Киното е един занаят, който е отворен, екипен, там не е достатъчно просто да си режисьор, както в театъра. Режисьорът само ръководи един много голям екип от хора, който трябва да работи заедно. Истинската ми страст е кухнята. Ако попадна в един италиански ресторант в София, нямам нищо против да застана пред печката и да помогна“, признава Микеле.
„Мисля, че това което е важно да се направи днес, е това на което съм се посветил – да върнем хората в кината и на първо място да върнем младите хора в кината“, казва той.
„Аз, въпреки напредналата ми възраст, не се занимавам само с кино. Интензивно се занимавам и с театър, обикалям цяла Италия с турнета, което понякога е доста тежко и изморително. До голяма степен затова доста години не съм правил филми, защото бях зает предимно с театъра. Но през това време узря тази идея за филма за Караваджо“, хвърля още светлина актьорът.
За Енио Мориконе и България
„Енио Мориконе имаше изключително високо мнение за българското изкуство – както лирическо така и музикално. Аз самият смятам, че в лирическото и музикалното изкуство България е на първо място в Европа“, казва Микеле Плачидо.
„С Енио Мориконе се запознах точно след работата ми по „Октопод“. Той искаше аз да бъда гласът в един религиозен концерт, който той правеше. Идеята беше да рецитирам текстове на фона на електронна музика. Това също беше негова страст – новата музика, експериментите и търсене на нещо ново и различно. Мориконе беше една изключителна личност и аз много бих се радвал, ако този проект се осъществи и записите от репетицията, в които участва и самият той, се публикуват“, разказва Плачидо.
„Моето отношение към музиката никога не е било много страстно. Като прохождащ театрален актьор се научих най-много да обичам тишината. Защо тишината? Ето сега, например, ако се кача на Витоша и направим запис, в който рецитирам стихове, имате моя глас, имате тишината на това място и след това природните звуци, които обгръщат гласа на рецитиращия“, казва актьорът.
За себе си
За себе си някогашният комисар Корадо Катани спомена още, че и на 76 години е готов да учи нови неща. Той призна, че най-много страда за младите хора, за младите артисти, които сега започват и които понасят най-голямата щета от безумията на нашето време – коронакризата, войната в Украйна.
